Выбрать главу

Ю

Васка — член на терористката клетка на Юе Хао

Веда — член на „Съвета на Петимата“ на Ю

Едел, Клаус — брат на Васка

Ерика — член на терористката клетка на Юе Хао

Чи Ли — псевдоним на Юе Хао

Юе Хао — „Красива Луна“; терористка от Средните нива

Други действащи лица

Архитект — теоретичен психолог в Департамента за реконструкция на характера

Бариш, Иржи — офицер по комуникациите в проекта „Жица в главата“

Бийти, Дъглас — псевдоним на Де Вор

Виганд, Макс — лейтенант на Де Вор

Вон Пао-и — прислужник на Шу Чен-хай

Ганц, Йозеф — псевдоним на Де Вор

Дебренцени, Лаело — действащ администратор на станцията Кибвеци

Де Вор, Хауард — бивш майор от силите за сигурност на Ли Шай Тун

Дрейк, Майкъл — супервайзър на станцията Кибвеци

Еберт, Луц — полубрат на Клаус Еберт

Елис, Майкъл — заместник-директор на проекта „Жица в главата“

Енге, Мари — прислужница в чайната „Драконов облак“

Златно Сърце — млада проститутка, купена от Ханс Еберт за домакинството му

Као Ву — втори син на Као Чен и Уан Ти

Као Джиян — най-големият син на Као Чен и Уан Ти

Као Пан-че — частен секретар на министър Чен

Као Чан Хсин — дъщеря на Као Чен и Уан Ти

Кун И-лун — младеж; приятел на Юе Хао

Кун Лао — младеж; приятел на Юе Хао

Кустоу, Брин — американец; приятел на Майкъл Левър

Кървал, Андрю — генетик експериментатор, работещ за „Им Вак“

Лайден, Волфганг — служител от сигурността в Хановерския хсиен

Левър, Майкъл — американец; син на Чарлз Левър

Левър, Чарлз — „Старецът Левър“, глава на северноамериканската фармацевтична компания „Им Вак“; баща на Майкъл Левър

Леман, Щефан — син албинос на бившия дисперсонистки лидер Пьотър Леман и лейтенант на Де Вор

Ло Вен — личен прислужник на Ханс Еберт

Льор — псевдоним на Де Вор

Му Чуа — „мадам“ на Дома на деветия екстаз — дом за развлечения, или публичен дом

Новачек, Лубош — търговец; довереник на министър Хен

Райд, Томас — сержант в силите на Де Вор

Рейнолдс — псевдоним на Де Вор

Сладка Флейта — муй цаи (робиня) на Ханс Еберт

Стивънс, Карл — американец; приятел на Майкъл Левър

Су Чен — съпруга на Юе Чан

Тай Чо — приятел на Ким Уард

Тарант — шеф на компания

Тон Чу — псевдоним на Као Чен

Туан Вен-чан — търговец от колониите на Марс

Туан Ти Фо — стар хан, мистик и майстор на уей чи

Търнър — псевдоним на Де Вор

Уан Ти — съпруга на Као Чен

Уард, Ким — „роден в Глината“ сирак и учен

Фан Цен-ли — частен хирург в Бременския хсиен

Фан Шуо — подчинен на Шу Чен-хай

Хамънд, Джоел — служител в проекта „Жица в главата“

Цуй Вей — гражданин от Бременския хсиен

Черкаски, Щефан — пенсиониран офицер от сигурността за специални задачи и приятел на Де Вор

Шварц — лейтенант на Де Вор

Шпац, Густав — директор на проекта „Жица в главата“

Шу Вен-ло — първа съпруга на Шу Чен-хай

Шу Хе — втора съпруга на Шу Чен-хай

Юе Чан — чичо на Юе Хао

Юе Ша — майка на Юе Хао

Мъртвите

Бердичев, Сорен — шеф на „Сим Фик“ и по-късно лидер на фракцията на дисперсионистите

Ван Та-хун — трети син на Ван Хсиен; по-голям брат на Ван Со-леян

Вен Ти — „Първи праотец“ на Град Европа/Чун Куо, известен и като Лиу Хен; управлявал е Китай през 180–157 г. пр.н.е.

Као Джиян — убиец; приятел на Као Чен

Леман, Пьотър — подсекретар в Дома на представителите и първи лидер на фракцията на дисперсионистите; баща на Щефан Леман

Ли Ку-лун — танг на Европа; прадядо на Ли Шай Тун

Ли Хан Чи — танг на Европа; прапрадядо на Ли Шай Тун

Ли Хан Чин — първи син на Ли Шай Тун и наследник на Град Европа; брат на Ли Юан

Ли Чин — танг на Европа; баща на Ли Шай Тун

Лин Юа — първата съпруга на Ли Шай Тун

Уайът, Едмънд — шеф на компания

Фен Чун — босът на триадата Куей Чан (Черното куче)

Фест, Едгар — капитан от сигурността

Хуа — „кръв“ — майстор, участник в единоборства до смърт — под Мрежата

Ху Ти — танг на Южна Америка; баща на Ху Тун-по

Цао Чун — тиранин и основател на Чун Куо

Чун Хсин — „верен“; слуга по договор на Ли Шай Тун

Шан — „Старият Шан“; господар на Као Чен, когато е бил дете

Юе Кай-чан — баща на Юе Хао

Пролог: лятото на 2207 г.

Окапали цветове

Гостите ги няма в павилиона вече, из малката градина цветовете все се мятат. Растат цветя покрай обветрена пътека; приветстват слънцето и се надигат от земята. Сърцето ми се къса, сълзите ми не спират; очите жадни капят, пролетта ще си върви. Минава време, вехна, желанията ми завинаги умират; и нищо не остана — само роба, мокра от сълзи.