Не казвам нищо, а тя прочиства гърло и си спомня повода за посещението си.
— Дойдох да говоря с вас насаме, като приятелка — казва тя. — Разделихме се враждебно.
Разделихме се като две скарани продавачки на риба. Но тогава бях сигурна, че моят любим ще убие сина ѝ и ще ме направи кралица на Англия. Сега, както се оказва, нейният син уби любимия ми и съдбата ми е изцяло в нейните бели, обсипани с пръстени ръце.
— Съжалявам за това — казвам с простичка неискреност.
— Аз също — казва тя, което ме изненадва. — Аз ще ти бъда свекърва, Елизабет. Синът ми ще се ожени за теб, въпреки всичко.
Няма полза от внезапно обзелия ме гняв при това „въпреки всичко“. Победени сме, надеждите ми за щастие, надеждите ми да бъда обичана кралица на Англия рухнаха под копитата на конниците на Станли, командвани от съпруга ѝ.
Свеждам глава.
— Благодаря ви.
— Ще ти бъда добра майка — казва тя сериозно. — Когато ме опознаеш, ще откриеш, че мога да дам голяма обич, че умея да бъда предана. Твърдо съм решена да изпълня Божията воля и съм убедена, че Бог те е избрал да бъдеш моя снаха, съпруга на сина ми, и… — гласът ѝ се снишава до благоговеен шепот при мисълта за съдбата ми, за божественото обещание за наследник на рода на Тюдорите — майка на моя внук.
Отново свеждам глава, а когато вдигам очи, виждам, че лицето ѝ грее; тя е искрено вдъхновена.
— Когато самата аз бях малко момиче, не много повече от дете, бях призвана да родя Хенри — прошепва тя с такъв тон, сякаш се моли. — Мислех, че ще умра от болката, бях сигурна, че тя ще ме убие. Тогава разбрах, че ако оцелея, детето и аз ще имаме велико бъдеще, възможно най-великото бъдеще. Той щеше да стане крал на Англия, а аз щях да го поставя на трона.
Има нещо много трогателно във вглъбеното ѝ изражение, като на монахиня, която описва божественото си призвание.
— Знаех — казва тя. — Знаех, че той ще бъде крал. А когато те срещнах, разбрах, че на теб е предопределено да родиш неговия син — тя насочва напрегнатия си поглед към мен. — Затова бях сурова към теб, затова толкова ти се разгневих, когато те видях да се отклоняваш от предначертания си път. Затова ми беше непоносимо, когато те видях да отстъпваш от положението си, от съдбата си, от призванието си.
— Мислите, че имам призвание?
Аз също шепна: толкова дълбоко убедителна е тя.
— Ти ще бъдеш майка на следващия крал на Англия — заявява тя. — Червената роза и бялата, роза без нито един трън. Ще имаш син, и ще го наречем Артур Английски — тя улавя ръцете ми: — Това е съдбата ти, дъще моя. Ще ти помогна.
— Артур — зачудено повтарям името, което Ричард избра за сина, когото се надяваше да има с мен.
— Това е мечтата ми — казва тя.
Това беше и нашата мечта. Оставям я да държи ръцете ми и не се отдръпвам.
— Бог ни събра — казва ми тя искрено. — Бог те доведе при мен, а ти ще ме дариш с внук. Ще донесеш мир на Англия, ти ще бъдеш мирът, който ще сложи край на Войната на братовчедите. Елизабет, ти ще бъдеш миротворец и сам Бог ще те назове блажена.
Удивена от видението ѝ, аз я оставям да стиска ръцете ми, и не ѝ възразявам.
Така и не казвам на майка ми какво се е случило между мен и Нейна светлост майката на краля. Тя повдига вежда заради тази моя въздържаност, но не ме разпитва.
— Във всеки случай, нали не е казала нищо, което според теб означава, че е променила мнението си за годежа? — иска да се увери тя.
— Тъкмо обратното, увери ме, че ще се оженим. Сватбата ще се състои. Обеща да ми бъде приятелка.
Майка ми прикрива една усмивка.
— Колко мило — е единственото, което казва. — Много добронамерено от нейна страна.
Така че, вече с известна увереност, чакаме поканата си за коронацията, очакваме да ни заръчат да отидем в кралската гардеробна, за да ни вземат мярка за рокли. Особено Сесили отчаяно копнее за нови одежди и за шанса светът отново да види в наше лице петте принцеси от рода Йорк. Едва след като Хенри отмени указа на Парламента, в който бяхме назовани незаконородени, а бракът на родителите ни бе определен като неистинен поради двуженство, ще можем отново да носим хермелина и короните си. След смъртта на Ричард коронацията на Хенри ще бъде първият ни шанс отново да се появим пред света в истинския си образ като принцеси на Йорк.
Уверена съм, че ще присъстваме на коронацията му; и все пак, въпреки това, не идва вест. Вярвам, че той сигурно иска бъдещата му съпруга да гледа, докато той приема короната и скиптъра. Дори и да не му е любопитно да ме види, как може да не иска да демонстрира победата си пред нас, предишното кралско семейство? Нима не иска да го видя в мига на най-голямата му слава?