Не пристига съобщение нито от Хенри, нито от майка му, лейди Маргарет Станли, за да потвърди това решение по един или друг начин, и макар че майка ми и аз обмисляме да пишем на лейди Маргарет, никоя от нас не може да понесе унижението да я умолява за право да присъстваме на коронацията, нито да я моли да определи дата за сватбата ми.
— Освен това, ако присъствах на коронацията му като вдовстваща кралица, щях да вървя пред нея — отбелязва майка ми язвително. — Навярно тъкмо затова не сме поканени. През целия си живот, на всяко важно дворцово събитие, тя не е виждала нищо освен гърба ми. Диадемата и воала ми винаги са ѝ запречвали гледката. Влизала е след мен във всяка стая в този дворец, а после вървеше и след Ан Невил, когато беше нейна придворна дама. Вървеше зад Ан на коронацията ѝ, носейки шлейфа. Навярно лейди Маргарет смята, че сега е неин ред да бъде първата дама, и иска някой да се влачи след нея.
— Ами аз? — пита с надежда Сесили. — Бих носила шлейфа ѝ. Бих била щастлива да нося шлейфа ѝ.
— Няма да го направиш — заявява кратко майка ми.
Хенри Тюдор е отседнал в двореца Ламбет до коронацията си, и ако благоволи да вдигне поглед от закуската си, би видял прозореца ми в двореца Уестминстър, точно от другата страна на реката; но вероятно той не благоволява да вдигне поглед, не се интересува от непознатата си невеста, защото все още не праща вест. В нощите преди коронацията си той се премества в Тауър, както изисква традицията. Там ще отседне в кралските покои и всеки ден ще минава покрай вратата, където са били видени за последно братята ми, всеки ден ще прекосява моравата, където брат ми имаше мишена за стрелба и се упражняваше с лъка си. Може ли човек да прави подобно нещо, без по гърба му да пробяга ледена тръпка, без да зърне бледото лице на затвореното момче, което трябваше да бъде коронясано за крал? Нима майка му не вижда лека сянка на стълбището, нима, когато коленичи в кралската ниша в параклиса, не чува слабо ехо от тънкия глас на момче, което изрича молитвите си? Как могат двамата Тюдори да се качват по тясното вито стълбище на Градинската кула и да не се ослушват пред дървената врата за гласовете на две малки момчета? А ако някога се заслушат, нима не е сигурно, че ще чуят тихите молитви на Едуард?
— Той ще търси — казва майка ми мрачно. — Ще разпитва всички, които някога са ги охранявали. Ще иска да узнае какво е станало с принцовете, и ще се надява да открие нещо, някой, който може да бъде подкупен да се яви и да отправи обвинение, или някой, който може да бъде убеден да признае каквото е необходимо, така че да може да припише вината на Ричард. Ако успее да докаже, че Ричард е убил нашите принцове, тогава може да обоснове узурпирането на трона, защото те ще са мъртви, а Ричард ще е заклеймен като тиранин и кралеубиец. Ако може да докаже смъртта им, тогава каузата на Хенри ще бъде спечелена.
— Майко, готова съм да се закълна в живота си, че Ричард не им е сторил зло — казвам сериозно. — Знам, че Ричард щеше да ми каже, ако го беше сторил. Познаваше го. Нима не се убеди в нощта, когато той дойде при теб да те попита ти ли си отвлякла двамата? Той не знаеше къде са, нито пък какво е станало с тях. Мислеше, че ти може да си ги взела. Готова съм да се закълна, че изобщо не е знаел. Всъщност той се измъчваше от това, че не знае. Не знаеше кого да посочи в крайна сметка за свой наследник. Отчаяно искаше да бъде сигурен.
Погледът на майка ми е суров.
— О, вярвам, че Ричард не е убил момчетата. Разбира се, че зная това. Никога не бих поверила теб и сестрите ти на неговите грижи, ако мислех, че е в състояние да стори зло на децата на родния си брат. Но със сигурност отвлече нашия принц Едуард на път за Лондон. Уби брат ми Антъни, който се опита да го защити. Затвори Едуард в Тауър и стори всичко по силите си, за да вземе и по-малкото ми момче, Ричард. Не той беше този, който ги уби тайно, но ги затвори там, където един убиец можеше да ги открие. Прояви незачитане спрямо волята на баща ти и отне трона на брат ти. Може и да не ги е убил; но трябваше и двамата да бъдат оставени на сигурно място под моите грижи. Ричард, херцогът на Глостър, ми отне Едуард, щеше да отнеме и сина ми Ричард. Зае престола и уби брат ми Антъни и сина ми Ричард Грей. Той беше узурпатор и убиец, и аз няма никога да му простя за тези престъпления. Не е нужно да приписвам на Ричард други престъпления, той ще отиде в пъкъла за тези, а за тях аз няма никога да му простя.
Нещастно поклащам глава, задето майка ми говори така за мъжа, когото обичам. Не мога да го защитя, не и пред нея, която е изгубила своите две момчета и все още не знае какво е станало с тях.