Хенри ме хваща под ръка, за да ме въведе в залата за вечеря, а останалите придворни заемат местата си зад нас: моите дами ме следват в йерархичен ред, благородниците вървят зад тях. Лейди Катрин Хънтли, с очи, приковани скромно към земята, заема полагащото ѝ се място зад Нейна светлост майката на краля. Когато Хенри и аз тръгваме първи надолу по широките каменни стъпала към голямата зала под съпровода на фанфари и на аплодисментите на хората, които са се струпали в галерията да видят как кралското семейство вечеря, по-скоро усещам, отколкото наистина виждам, че момчето, което ще бъде наричано Питър Уорбойс, или може би Перо Осбек, или Джон Пъркин, е подминало жената, която някога е била негова съпруга, свеждайки ниско глава пред нея, и е заело мястото си при другите млади благородници от двора на Хенри.
Изглежда, че в двора младият човек се чувства като у дома си. Снове от голямата зала до конюшнята, от помещенията за ловните птици до градините, и сякаш никога не обърква пътя, никога не пита някого в каква посока е съкровищницата, или къде ще открие тенискорта на краля. Отнася чифт ръкавици на краля, без да пита къде ги държат. И се чувства удобно и непринудено сред другите млади благородници. Съществува отбран кръг от красиви и елегантни млади мъже, които лентяйстват из покоите на краля и изпълняват поръчки за него, и обичат да се отбиват в покоите ми, за да слушат музиката там и да бъбрят с дамите ми. Когато се играят карти, те бързат да се включат, ако има упражнения по стрелба, вземат лъкове и се състезават. Когато залагат, пръскат пари с широка ръка; когато танцуват, са грациозни; флиртът е главното им занимание, а всяка една от дамите ми си има фаворит сред младите благородници около краля и се надява, че той вижда полускрития поглед, който отправя към него.
Момчето се приспособява с лекота към този живот, сякаш е родено и израсло в изискан кралски двор. С готовност пее с моя свирач на лютня, ако го поканят, с охота чете на френски или латински, ако някой му подаде книгата с приказни истории. Може да язди всеки кон в конюшнята със спокойната, непринудена увереност на човек, който е на седлото още от малък, умее да танцува, умее да се шегува елегантно, може да съчини поема. Когато поставят импровизирана пиеса, той е бърз и остроумен, когато го подканят да рецитира, реди наизуст дълги поеми. Притежава всички умения на добре образован млад благородник. Прилича, във всяко отношение, на принца, за какъвто се представя.
Всъщност той се различава подчертано от тези красиви и изискани млади мъже само в едно. Сутрин и вечер поздравява лейди Катрин, като коленичи в краката ѝ и целува протегнатата ѝ ръка. Всяка сутрин, най-напред, на път за параклиса, той пада на едно коляно, смъква шапката от главата си, целува много нежно ръката, която тя му подава, и остава неподвижен за краткия миг, в който тя полага ръка на рамото му. Вечер, когато излизаме от голямата зала, или когато нареждам музиката в покоите ми да спре, той ми се покланя ниско със странната си, позната усмивка, а после се обръща към нея и коленичи в краката ѝ.
— Сигурно се срамува, че я е унизил толкова много — казва Сесили, след като всички сме наблюдавали това в продължение на няколко дни. — Сигурно коленичи пред нея за прошка.
— Така ли мислите? — пита я Маги. — Не смятате ли, че това е единственият начин, по който може да я докосне? И тя — да докосне него?
След това ги наблюдавам по-внимателно, и започвам да вярвам, че Маги е права. Ако може да ѝ подаде нещо, той се старае връхчетата на пръстите им да се докоснат. Ако дворът излиза на езда, той бърза да се озове до коня ѝ, за да я повдигне на седлото, а в края на деня е първи в двора на конюшнята, подхвърля на някой коняр юздите на собствения си кон, за да може да я свали от нейния, задържайки я за един миг, преди да я остави внимателно на крака. Когато играят карти, раменете им се навеждат заедно над масата, когато той стои до коня ѝ, а тя седи високо над него, той отстъпва назад, докато русата му глава се допре леко до седлото ѝ, а ръката ѝ се отпуска леко от поводите, за да докосне тила му.
Тя никога не го отблъсква, не избягва докосването му. Разбира се, не би могла; докато е негова съпруга, трябва да му бъде покорна. Но е явно, че ги свързва страст, която дори не се опитват да скрият. Когато наливат виното на вечеря, той хвърля поглед от своята маса към нейната, вдига чаша за нея и получава бърза, полускрита усмивка в отговор. Когато минава покрай младите мъже, които играят карти, тя спира, само за миг, за да погледне какви карти са му се паднали, понякога се надвесва, сякаш за да види по-добре, а той се обляга назад и допирът на бузите им е лек, като целувка. Те се движат из двора, двама изключително красиви млади хора, държани разделени от изричната заповед на краля, и въпреки това прекарват деня заедно; всеки постоянно наблюдава другия, като танцьори, разделени от движенията в един танц, които със сигурност ще се съберат отново.