— Но, майко, и двете чухме пеенето онази нощ, пеенето, което се разнася, когато някой от нашата фамилия умира.
Тя кимва.
— Да, чухме го. Но въпреки това продължих да се надявам.
Между нас се възцарява кратко мълчание, докато съзерцаваме смъртта на надеждата ѝ.
— Мислиш ли, че Хенри е предприел издирване и е намерил телата?
Тя поклаща глава. Сигурна е в това.
— Не. Защото, ако разполагаше с телата, той щеше да ги покаже пред света и да им устрои пищно погребение, та всички да узнаят, че вече ги няма. Ако разполагаше с телата, щеше да им устрои кралско погребение. Щеше да нареди на всички ни да се обвием в най-тъмното синьо, да носим траур в продължение на месеци. Ако имаше някакво твърдо доказателство, щеше да го използва, за да очерни името на Ричард. Ако имаше някой, когото да може да обвини в убийство, щеше да го изправи на съд и да го обеси публично. Най-хубавото нещо на света за Хенри би било откриването на две тела. Сигурно от мига, в който слезе на суша в Англия, се е молел да ги открие мъртви и погребани, така че правото му над трона да е сигурно, така че никой да не може да се появи и да се представи за един от тях. Единственият човек в Англия, който иска по-силно от мен да узнае къде са синовете ми тази вечер, е новият крал Хенри.
— Следователно не може да е намерил телата, но явно е сигурен, че са мъртви. Някой трябва да му се е заклел, че са убити. Някой, комуто трябва да се довери. Защото той никога нямаше да възстанови титлите на всички от нашето семейство, ако мислеше, че от рода ни има оцеляло момче. Никога не би обявил вас, момичетата, за принцеси на Йорк, ако мислеше, че някъде съществува и оцелял принц.
— Значи са го уверили, че и Едуард, и Ричард са мъртви?
— Трябва да е сигурен. В противен случай никога нямаше да постанови с указ, че ние с баща ти сме били женени. Указът, който те превръща отново в принцеса на Йорк, превръща братята ти в принцове на Йорк. Ако нашият Едуард е мъртъв, тогава по-младият ти брат е крал Ричард IV Английски, а Хенри е узурпатор. Хенри никога не би възстановил кралската титла на жив съперник. Трябва да е сигурен, че и двете момчета са мъртви. Някой трябва да му се е заклел, че убийството наистина е извършено. Без съмнение някой трябва да му е казал, че е убил двете момчета и ги е видял мъртви.
— Възможно ли е това да е майка му? — прошепвам.
— Тя е единственият жив човек, който е имал причина да ги убие и е бил тук по време на изчезването им — казва майка ми. — Хенри беше в изгнание, чичо му Джаспър беше с него. Съюзникът на Хенри, Бъкингамският херцог, може да го е сторил; но той е мъртъв, така че никога няма да узнаем. Ако някой точно сега е уверил Хенри, че е в безопасност, това трябва да е майка му. Двамата сигурно са се убедили, че са в безопасност. Мислят, че и двамата принцове на Йорк са мъртви. Следващата му стъпка е да ти предложи брак.
— Изчакал е, докато се увери, че двамата ми по-малки братя са мъртви, преди да ме обяви за принцеса и да ми предложи брак? — питам. Вкусът в устата ми е толкова горчив, колкото и въпросът ми.
Майка ми свива рамене.
— Разбира се. Какво друго би могъл да направи? Така върви светът.
Майка ми е права. Рано една зимна вечер отряд от наскоро назначените кралски стражи, внушителни в алените си ливреи, пристигат с маршова стъпка пред вратата на Уестминстърския дворец и един вестител донася съобщението, че крал Хенри ще има удоволствието да ме посети след около час.
— Тичай — казва майка ми, като схваща същността на писмото с един бърз поглед. — Бес! — обръща се към новата камериерка. — Върви с нейна светлост и донеси новата ми диадема и новата ѝ зелена рокля, и кажете на момчето веднага да донесе в стаята ѝ гореща вода и коритото! Сесили! Ан! Вие също се облечете, и накарайте сестрите си да се облекат, поръчайте на децата Уорик да идат в учебната стая, и заръчайте на учителя им да ги задържи там, докато ги повикам. Малките Уорик не бива да слизат долу, докато кралят е тук. Погрижете се да разберат това.
— Ще нося шапчица, черната си шапчица — казвам твърдоглаво.
— Новата ми диадема! — възкликва тя. — Диадемата ми със скъпоценните камъни! Ти ще бъдеш кралица на Англия, защо да изглеждаш така, като че ли си неговата икономка? Защо да изглеждаш като майка му? Скучна и безцветна като монахиня?
— Защото той сигурно харесва тъкмо това — казвам бързо. — Не разбирате ли? Той сигурно харесва момичета, които са скучни и безцветни като монахини. Никога не е бил в нашия двор, никога не е виждал фини рокли и прекрасни жени. Никога не е виждал танците и роклите, и блясъка в нашия двор. Водил е изолиран живот на бедно момче в Бретан, само с прислужнички и икономки. Живял е ту в една, ту в друга бедна странноприемница. А после пристига в Англия и прекарва цялото време с майка си, която се облича като монахиня и е грозна като смъртта. Трябва да изглеждам скромна, не бляскава.