Отсядаме в замъка Карисбрук, зад сивите каменни стени, които го заобикалят, и излизаме на езда всеки ден в тучните зелени ливади наоколо, където чучулигите се издигат в синьото, почти безоблачно небе. Лейди Катрин заявява, че никога не е виждала такова хубаво лято, а кралят казва, че всяко английско лято е такова и че след като поживее повече в Англия, след като години наред се наслаждава на английските лета, ще забрави студените дъждове на Шотландия.
Той идва в стаята ми поне веднъж седмично и спи в леглото ми, макар често да заспива веднага щом се отпусне на възглавниците, уморен от езда по цял ден и танци вечерта. Знае, че съм нещастна, но гузно не смее да ме попита какво има, от страх пред възможния ми отговор. Мисли си, че може да го обвиня в изневяра, в това, че предпочита друга жена, че изменя на брачните ни обети. Иска да избегне всякакъв подобен разговор, затова ми се усмихва лъчезарно, върви наперено редом с мен, идва в леглото ми, казва весело: „Бог да те благослови, скъпа моя, лека нощ!“, и затваря очи, не дочакал отговора ми.
Не съм такава глупачка, че да се оплаквам от разочарование в любовта. Не съм такава глупачка, че да плача, задето съпругът ми извръща поглед от мен, извръща го и го отправя към по-млада, по-красива жена. Не от несподелена любов са натежали краката ми и не искам да танцувам, или дори да ходя, а сърцето ме боли, когато се будя. Не е заради несподелена любов към Хенри, нито от болката на една предадена съпруга. А заради момчето в Тауър и страха ми, моят усилващ се страх, че сме далече от Лондон, така че стражите, на които Хенри е наредил да го пазят, и техните приятели из уличките и хановете могат да заговорничат, да кроят интриги и да изпращат съобщения, могат да изплетат достатъчно дълго въже, за да се обесят, и да повлекат и момчето да увисне на въжето заедно с тях, и че във всички тези разкази за хора, които идват постоянно при момчето в стаята му, не става дума за грешки, които се дължат на леността на стражите, че всичко това е част от историята, която Хенри съчинява — че момчето от Турне, синът на пазача на шлюза, вероломен и малодушен до последно, заговорничи потайно с други мъже в сенките, и ги води като глупци към смъртта им.
Хенри изобщо не дава да му проличи, че мисли за момчето или за братовчед ми Теди. Весел е като крал, сигурен в трона си, убеден, че има кой да го наследи, и уверен в бъдещето си. Когато испанският посланик му говори мрачно за предатели, които все още живеят в плен, Хенри го тупва по гърба и му казва да увери техни испански величества, че кралството е в безопасност, всичките ни беди са приключили, инфантата трябва да дойде веднага, и тя и Артур ще се оженят незабавно. Няма пречка.
— Все още съществува момчето — отбелязва посланикът. — И Уорик.
Хенри щраква с пръсти.
Дворецът Уестминстър, Лондон
Лятото на 1499 г.
Връщаме се в Лондон и Хенри се оттегля в личните си покои с майка си, за да прегледа всички доклади, които са се събрали в негово отсъствие. След по-малко от ден по тайното стълбище вече тече постоянен поток от хора, които остават почти незабелязани от придворните. Единствено аз ги наблюдавам и се питам защо толкова много кралски телохранители напускат постовете си в Тауър, за да говорят насаме с краля.
Тази вечер, когато младите придворни идват в покоите ми, за да танцуват с дамите ми и да флиртуват в часа преди вечеря, Хенри е мрачен, с посивяло лице.
— Получили сте лоши новини — казвам, когато той хвърля поглед назад към придворните, които се подреждат в редица зад нас.
Той ме стрелва със суров поглед.
— Знаете ли какви са? — пита настоятелно. — Нима сте знаели през цялото това време?
Поклащам глава.
— Наистина, нищо не зная. Цял ден виждам хора, които влизат при вас да ви докладват, а сега виждам, че изглеждате зле, толкова сте уморен.
Той хваща ръката ми в болезнено стегната хватка и казва:
— Изчезнал е един ваш братовчед.
Мислите ми веднага се насочват към Теди в Тауър:
— Моят братовчед? Изчезнал е?
— Едмънд дьо ла Поул — казва той, сякаш изплюва думите. — Още един вероломен син на Йорк. Синът на вашата леля Елизабет. Онзи, на когото тя се закле, че мога да имам доверие.