Прочитам това писмо много внимателно, защото майка ми никога не е била пряма жена и всяка нейна дума винаги е натоварена с безброй значения. Мога да си представя как тръпне от вълнение при мисълта за новата възможност да се доближи до трона на Англия. Тя е непоколебима жена; виждала съм я много принизена, но никога, дори когато овдовя, дори когато беше почти полудяла от скръб, не съм я виждала смирена.
Разбирам незабавно нарежданията ѝ да изглеждам щастлива, да забравя, че мъжът, когото обичам, е мъртъв и захвърлен в незнаен гроб, да изкова бъдещето на семейството си, като се обвържа в брак с врага му. Хенри Тюдор дойде в Англия, след като бе прекарал целия си живот в чакане, и спечели своята битка, срази законния крал, моя любим Ричард, и сега аз, подобно на самата Англия, съм част от военната плячка. Ако Ричард беше спечелил при Бозуърт — а кой изобщо би си представил, че няма да спечели? — щях да бъда негова кралица и негова любяща съпруга. Но той загина, повален от мечовете на предатели, същите мъже, които събраха армия и се заклеха да се бият за него; и вместо това трябва да се омъжа за Хенри, а сияйните шестнайсет месеца, когато бях възлюбена на Ричард, почти кралица в неговия двор, а той беше най-съкровената ми любов, ще бъдат забравени. Всъщност, по-добре е да се надявам да бъдат забравени. Самата аз трябва да ги забравя.
Прочитам писмото на майка си, застанала под арката на къщичката на вратаря във внушителния замък Шериф Хътън, и се обръщам и влизам в залата. В средата ѝ, в каменно огнище, гори огън, а въздухът е топъл и замъглен от дим. Смачквам единствения лист на топка, напъхвам го в сърцето на пламтящите пънове, и го гледам как гори. Всякакво споменаване на любовта ми към Ричард и обещанията му към мен трябва да бъде унищожено така. А трябва да крия и други тайни, особено една. Израснах като бъбрива принцеса в двор, където царяха откритост и непринуденост, а умовете горяха от любознателност, където можеше да се мисли, говори и пише всичко; но в годините след смъртта на баща ми усвоих потайните умения на шпионин.
Очите ми се пълнят със сълзи от дима, но знам, че е безсмислено да плача. Разтривам лице и отивам да намеря децата в голямата стая на върха на западната кула, която служи като тяхна учебна стая и стая за игра. Шестнайсетгодишната ми сестра Сесили пее с тях тази сутрин, и аз чувам гласовете им и ритмичното, глухо биене на малкото барабанче, докато се качвам по каменните стълби. Когато бутвам вратата и я отварям, те спират и настояват да изслушам един канон, който са композирали. Десетгодишната ми сестра Ан е обучавана от най-добрите учители още от невръстна възраст, дванайсетгодишната ни братовчедка Маргарет умее да пее в тон, а десетгодишният ѝ брат Едуард има ясно сопрано, сладко като глас на флейта. Слушам, а после ги аплодирам с ръкопляскане.
— А сега имам новини за вас.
Едуард Уорик, малкият брат на Маргарет, вдига натежалата си главица от плочата за писане.
— А за мен? — пита той посърнал. — Няма новини за Теди?
— Да, също и за теб, и за сестра ти Маги, и за Сесили и Ан. Новини за всички ви. Както знаете, Хенри Тюдор спечели битката и ще бъде новият крал на Англия.
Това са кралски деца, лицата им са мрачни, но те са твърде добре обучени, за да изрекат дори една дума, от която да проличи, че жалят за загиналия си чичо Ричард. Вместо това чакат какво ще последва.
— Новият крал Хенри ще бъде добър крал на предания си народ — казвам, презирайки се, докато повтарям като папагал думите, които сър Робърт Уилоуби ми каза, когато ми даде писмото от майка ми. — И е повикал всички нас, децата на династията Йорк, в Лондон.
— Но той ще бъде крал — казва безцеремонно Сесили. — Той ще бъде крал.
— Разбира се, че ще бъде крал! Кой друг? — Смущавам се заради въпроса, който съм произнесла неволно. — Той, разбира се. Тъй или иначе, той спечели короната. И ще ни върне доброто име, и ще ни признае като принцеси на Йорк.
Сесили прави нацупена гримаса. В последните седмици, преди крал Ричард да потегли в битка, той нареди да я омъжат за Ралф Скроуп, един почти незначителен човек, за да бъде сигурен, че Хенри Тюдор няма да може да я обяви за свой втори избор като съпруга, след мен. Сесили, също като мен, е принцеса от династията Йорк, и следователно бракът с която и да е от нас дава на един мъж право да претендира за трона. Моята привлекателност помръкна, когато се понесоха слухове, че съм любовница на Ричард, а после Ричард принизи Сесили, като я обрече на брак с човек от нисше потекло. Сега тя твърди, че бракът изобщо не е бил консумиран, сега казва, че не зачита този брак, че майка ни ще уреди да го анулират; но по подразбиране тя е лейди Скроуп, съпруга на победен привърженик на Йорк, и когато кралските ни титли бъдат възстановени и отново станем принцеси, тя ще трябва да запази името му и унижението си, дори ако никой не знае къде е Ралф Скроуп днес.