Поглеждам отсреща към масата, където винаги седят младите благородници от обкръжението на Хенри, очаквам поне те да пуснат някоя шега или да си правят както обикновено разни глупави номера, но те чакат поднасянето на вечерята в мълчание, с наведени глави, а когато я поднасят, започват да се хранят мълчаливо, сякаш в двора на Тюдорите вече няма никакъв повод за смях.
Тогава забелязвам нещо, което ме кара да хвърля поглед към служителя, който отговаря за поднасянето на вечерята, удивена, че той е допуснал такова нещо и сигурна, че ще го докладва. Начело на масата на младите благородници, където обикновено седеше момчето, са сложили чаша, нож и лъжица за него. Сложили са чиния за него, налели са вино, сякаш той ще дойде всеки момент. Посвоему, дръзко и предизвикателно, младите мъже показват верността си към един призрак, към един блян; изразяват обичта си към един принц, който — ако изобщо някога е бил тук — вече си е отишъл.
Дворецът Уестминстър, Лондон
Зимата на 1499 г.
Хенри е болен, тежко болен. Поболява се, сякаш не може да понася ярката дневна светлина след бурята. Стои затворен в покоите си и само на най-доверените му слуги е позволено да влизат там, а те отказват да кажат на когото и да е какво му е. Хората шушукат, че е прихванал потната болест, че болестта, която донесе в Англия, най-сетне го е застигнала. Други хора твърдят, че той има някакъв израстък в корема, и сочат блюдата, които се връщат недокоснати от стаята му. Той не може да се храни, говори се, че е ужасно зле. Майка му го посещава всеки ден, седи при него по два часа всяка вечер. Поръчва на лекарите си да го посещават, а веднъж забелязвам един алхимик и един астролог да се изкачват крадешком по тайните стълби към покоите му. Тайно, защото е против закона да се допитваш до астролози или каквито и да било гадатели, но той поръчва да му изготвят хороскоп по звездите; казват му, че ще укрепне, че е бил в правото си да убие един враг, макар и слаб, беззащитен враг. Силата му е зависела от погубването на един младеж, поверен на грижите му, напълно редно е било да унищожи слабия. Напълно редно е било да погуби един зависим, безпомощен затворник.
Но кралят все така не оздравява, и майка му прекарва цялото си време в параклиса, молейки се за него, или в стаята му, умолявайки го да седне в леглото, да извърне лице от стената, да пийне малко вино, да хапне малко месо, да се храни. Главният дворцов отговорник за празненствата идва при мен да подготвяме коледните тържества, танцьорите трябва да репетират, а хористите разучават нова музика, но не знам дали дворът няма да потъне в безмълвие, а тронът да опустее, затова му казвам, че не можем да планираме нищо, докато кралят не оздравее.
Всички други мъже, обвинени в държавна измяна заради последния заговор в името на Йоркския принц, са обесени, наказани с глоба или прогонени. От време на време се издават заповеди за помилване в името на краля, с инициалите му, немощно надраскани най-долу на листа. Никой не знае дали той се е заключил в покоите си, измъчван от угризения, или просто е твърде уморен, за да продължава да се бори. Заговорът е приключил, но кралят все така не излиза от покоите си; не чете нищо и не иска да вижда никого. Дворът и кралството го чакат да се завърне.
Отивам да посетя Нейна светлост майката на краля и я откривам с кралските книжа на масата пред нея, сякаш е регент.
— Дойдох да ви попитам дали кралят е много болен — казвам. — Носят се много слухове и аз съм обезпокоена. Той не желае да ме вижда.
Тя ме поглежда и виждам, че купчините книжа са разбъркани, но тя не ги чете, не подписва нищо. Смутена е.
— Това е скръб — казва простичко. — Това е от скръбта. Поболял се е от скръб.
Слагам ръка на сърцето си и усещам как блъска глухо от гняв.
— Защо? Защо да скърби? Какво е изгубил? — питам, мислейки си за Маргарет и брат ѝ, за лейди Катрин и съпруга ѝ, за сестрите ми и за себе си, ние, които минаваме през дните си, без да показваме пред света нещо друго освен безразличие.
Тя поклаща глава, сякаш сама не може да го разбере.
— Той казва, че е изгубил невинността си.
— Хенри — невинен? — възкликвам. — Та той се възкачи на трона благодарение на смъртта на един крал! Дойде в кралството като претендент за престола!
— Не смейте да го изричате! — избухва тя яростно. — Не казвайте такова нещо! Тъкмо вие!
— Но аз не разбирам какво имате предвид — обяснявам. — Не разбирам какво иска да каже той. Изгубил е невинността си? Кога е бил невинен?