Той осъзнава, че е извършил нещо изключително долно, обявявайки за начало на царуването си деня преди битката, в която погуби Ричард. Така всеки, сражавал се на страната на миропомазания крал в онзи ден, може да бъде обявен за изменник и законно екзекутиран. Това означава да преобърне наопаки правосъдието и да започне царуването си като тиранин.
— Никой преди не е вършил подобно нещо — отбелязвам. — Дори кралете на Йорк и Ланкастър приеха, че става дума за съперничество между двете династии и че човек може почтено да избере едната или другата страна. Това, което вие сторихте, е да наречете предатели хора, които само са страдали. Превръщате ги в предатели, само защото са загубили. Заявявате, че прав е този, който спечели.
— Изглежда жестоко — признава той.
— Изглежда като двуличие. Как могат да бъдат обявени за изменници, когато са защитавали миропомазания крал от нашествие? Това противоречи на закона, и на здравия разум. Трябва да е и против Божията воля.
Той се усмихва, сякаш нищо не е по-важно от това царуването на Тюдорите да бъде утвърдено вън от всякакво съмнение.
— О, не, със сигурност не е против волята Божия. Майка ми е изключително свята жена, и не мисли така.
— А тя ли ще бъде единствената, която ще дава преценка? — питам остро. — На Божията воля? На закона на Англия?
— Със сигурност нейната преценка е единствената, на която се доверявам — отвръща той. Усмихва се. — Със сигурност бих предпочел нейните съвети пред вашите.
Изпива чаша вино, а после ме вика в леглото с престорено весел тон, за който вече мисля, че прикрива собственото му смущение от онова, което върши. Лежа по гръб, неподвижна като камък. Дори не си свалям роклята, дори не му помагам, когато я издърпва нагоре, за да не му пречи. Позволявам му да ме обладае без никакви възражения, и обръщам лице към стената, така че първия път, най-първия път, когато той се навежда да ме целуне по бузата, целувката попада върху ухото ми, и аз я пренебрегвам, сякаш е лекото докосване на бръмчаща муха.
Дворецът Уестминстър, Лондон
Дните на Коледа 1485 г.
След като това продължава цели три седмици, отивам при майка си.
— Пропуснах месечното си кървене — казвам безцеремонно. — Предполагам, че това е знак.
Възторгът, изписал се по лицето ѝ, е достатъчен отговор.
— О! Скъпа моя!
— Той трябва да се ожени за мен веднага, няма да допусна да бъда опозорена публично.
— Няма да има причина да отлага. Те искаха тъкмо това. Представи си, да си толкова плодовита! Но аз бях съвсем същата, а също и майка ми. Ние сме жени, благословени да имат много деца.
— Да — казвам. Не мога да придам радост на гласа си. — Не се чувствам благословена. Едва ли може да се каже, че това бебе е заченато в обич. Дори не и в брачното ложе.
Тя пренебрегва мрачната нотка в гласа ми и напрегнатото изражение на бледото ми лице. Притегля ме към себе си и полага длан върху корема ми, който е плосък както винаги.
— Това е благословия — уверява ме. — Ново бебе, може би момче, може би принц. Няма значение, че е бил заченат под принуда; важното е да порасне силен и здрав и да го възпитаме като един от нас, една роза на Йорк на престола на Англия.
Не помръдвам под докосването ѝ, като покорна кобила за разплод, и знам, че е права.
— Вие ли ще му съобщите, или аз?
Тя веднага се заема да крои планове.
— Ти му кажи — заявява. — Ще бъде щастлив, когато го чуе от теб. Това ще бъде първата добра новина, която ще можеш да му съобщиш — тя се усмихва. — Първата от много, надявам се.
Не мога да отвърна на усмивката ѝ.
— Надявам се.
Тази вечер той идва рано, и аз му поднасям виното и вдигам ръка към него, за да му откажа, когато понечва да ме поведе към леглото.
— Пропуснах месечното си кървене — казвам тихо. — Възможно е да очаквам дете.
Радостта, изписала се на лицето му, е недвусмислена. Той поруменява, взема ръцете ми и ме притегля по-близо до себе си, почти сякаш се кани да обвие ръце около мен, почти сякаш иска да ме прегърне с обич.
— О, радвам се — казва. — Много се радвам. Благодаря ви, че ми казахте, така ми олеква на сърцето. Бог да ви благослови, Елизабет. Бог да благослови вас и детето, което носите. Това е прекрасна новина. Това е най-добрата новина — обръща се към огъня и отново се връща при мен. — Това е такава добра новина! А вие — толкова прекрасна! И толкова плодовита!
Кимвам, с каменно лице.
— А знаете ли дали ще бъде момче? — пита той.
— Твърде рано е, за да се знае каквото и да било — казвам. — А една жена може да пропусне месечното си кървене поради нещастие или потрес.