— Тогава се надявам, че не сте нещастна или потресена — казва той весело, сякаш иска да забрави, че съм сломена и че съм била изнасилена. — И се надявам да носите момче за Тюдорите там вътре — потупва ме по корема, сякаш вече сме женени, докосва ме със собственически жест. — Това е най-важното от всичко — казва. — Съобщихте ли на майка си?
Поклащам глава, доставяйки си едно мъничко бунтарско удоволствие, като го лъжа.
— Запазих щастливата новина първо за вас.
— Ще кажа на майка ми, когато се прибера тази вечер — той изобщо не забелязва унилия ми тон. — Не бих могъл да кажа нищо по-хубаво. Тя ще поръча на свещеника да прочете благодарствена молитва.
— Ще се приберете късно — казвам. — Вече минава среднощ.
— Тя стои будна да ме чака — казва той. — Никога не заспива, преди да се прибера.
— Защо не, за бога? — питам, развеселена.
Той проявява благоприличието да се изчерви.
— Обича да ме изчаква, докато си легна — признава. — Обича да ме целува за лека нощ.
— Целува ви за лека нощ? — питам удивено, мислейки си за суровото сърце на жената, която е в състояние да изпрати сина си да ме изнасили, а после да го чака будна, за да го целуне за лека нощ.
— Изминаха толкова много години, през които тя не можеше да ме целуне преди сън — казва той тихо. — Толкова много години наред, през които не знаеше къде спя, нито дори дали изобщо спя и съм в безопасност. Обича да прави върху челото ми кръстния знак и да ме целува за лека нощ. Но тази вечер, когато дойде да ме благослови, ще ѝ кажа, че очаквате дете и че се надявам на син!
— Мисля, че очаквам дете — казвам предпазливо. — Но е още рано. Не мога да бъда сигурна. Не ѝ съобщавайте, че съм сигурна.
— Знам, знам. А вие сигурно си мислите, че съм себичен, че мисля единствено за династията на Тюдорите. Но ако родите момче, семейството ви ще принадлежи към кралската фамилия на Англия, а синът ви ще стане крал. Вие заемате положението, за което сте родена, а на войните на братовчедите се слага край със сватба и бебе. Така би трябвало да бъде. Това е единственият възможен щастлив завършек за тази война и за тази страна. Вие ще помирите всички ни — той ме поглежда така, сякаш иска да ме вземе в обятията си и да ме целуне. — Вие ни доведохте до мир и щастлив завършек.
Присвивам рамо, за да се предпазя от него.
— Представяла съм си други завършеци — казвам, спомняйки си краля, когото обичах, който искаше да му родя син, и който каза, че ще кръстим този син Артур, в памет на Камелот, наследник на престола, който не е създаден в студена решителност и горчивина, а с любов по време на топли тайни срещи.
— Дори сега може да има други завършеци — казва той предпазливо, като взема ръката ми и нежно я държи. Снишава глас, сякаш и тук, в тази най-уединена стая, може да има подслушвачи. — Все още имаме врагове. Те се крият, но знам, че са тук. А ако родите момиче, това няма да ми бъде от полза, и всичко това ще е било напразно. Но ние ще полагаме усилия и ще се молим да носите момче за Тюдорите. И ще кажа на майка ми, че вече може да уреди сватбата ни. Поне знаем, че сте плодовита. Дори ако се провалите и родите момиче, ще знаем, че можете да износите дете. А следващия път може би ще се сдобием с момче.
— Какво щяхте да направите, ако не бях заченала? — питам любопитно. — Ако ме бяхте обладали, но не беше заченато бебе? — Започвам да осъзнавам, че този мъж и майка му имат план за всичко, винаги са в готовност.
— Сестра ви — казва той кратко. — Щях да се оженя за Сесили.
Ахвам стъписана.
— Но нали казахте, че тя ще се омъжи за сър Джон Уелс?
— Да. Но ако се окажехте безплодна, щеше да се наложи да взема пак жена от династията Йорк, която може да ме дари със син. Щеше да се наложи да бъде тя. Щях да отменя сватбата ѝ със сър Джон и да я взема за съпруга.
— А щяхте ли да насилите и нея? — процеждам, отдръпвайки ръката си. — Първо мен, а после и сестра ми?
Той повдига рамене и разперва ръце — изцяло френски жест, съвсем нетипичен за англичанин.
— Разбира се. Нямаше да имам избор. Трябва да знам, че една съпруга, която и да е тя, може да ме дари със син. Дори вие сигурно разбирате, че не се възкачвам на трона заради себе си, а за да създам нова кралска династия. Вземам си съпруга не заради себе си, а за да създам нова кралска династия.
— Тогава ние сме като най-бедните селяни — казвам горчиво. — Те се женят само когато бебето е на път. Винаги казват, че се купува само телица, която вече е бременна с теленце.
Той се изкисква, без ни най-малко да се смути.