— Ваша светлост, зле ли ви е?
Майка ми наблюдава това с безстрастен интерес, както някой алхимик може да наблюдава трансформация. Майката на този издигнал се от нищото крал се изпълва с ужас дори само при споменаването на принц от династията Йорк. Майка ми се наслаждава на гледката за момент, после ѝ позволява да си отдъхне.
— Имам предвид Едуард Уорик, синът на Джордж, херцог Кларънс — казва тя меко.
Лейди Маргарет въздъхва така, че тялото ѝ потръпва.
— О, малкият Уорик — казва тя. — Малкият Уорик. Наистина, малкият Уорик.
— Кой друг? — пита сладко майка ми. — Кого според вас имах предвид? Кого друг бих могла да имам предвид?
— Не бях забравила малките Уорик — лейди Маргарет се мъчи да запази достойнството си. — Поръчах нови одежди и за тях. А също и рокли за по-младите ви дъщери.
— Толкова съм доволна — казва любезно майка ми. — А коронацията на дъщеря ми?
— Ще последва по-късно — казва лейди Маргарет, като се опитва да прикрие, че се задъхва, все още съвземайки се от шока, преглъща и изрича с усилие думите, като шаран на сухо. — След сватбата. Когато реша.
Една от дамите ѝ пристъпва напред с чаша малвазия и тя отпива глътка, а после още една. Сладкото вино връща руменината на бузите ѝ.
— След сватбата си те ще пътуват, за да се покажат пред народа. Коронацията ще се състои след раждането на наследник.
Майка ми кимва, сякаш този въпрос ѝ е безразличен.
— Разбира се, тя така или иначе е родена принцеса — отбелязва тя с тихо задоволство от съзнанието, че да си принцеса по рождение е далеч по-добре, отколкото да си претендент за крал.
— Желая всяко бъдещо дете да се ражда в Уинчестър, в сърцето на старото кралство, кралството на Артур — заявява лейди Маргарет, мъчейки се да си възвърне авторитета. — Синът ми принадлежи към рода на Артур Пендрагон.
— Наистина ли? — възкликва майка ми с тон, преливащ от сладост. — Мислех, че произхожда от копеле на Тюдорите, родено от вдовстваща принцеса на династията Валоа. А после и онази тайна сватба, за която така и не съществуват доказателства3? Как ви връща това обратно чак до крал Артур?
Лейди Маргарет пребледнява от ярост. Приисква ми се да дръпна майка си за ръкава, за да ѝ напомня да не я тормози. Тя накара лейди Маргарет да се стресне при споменаването на принц от династията Йорк, но ние сме молители в този нов кралски двор и няма полза да разгневяваме най-високопоставената жена в него.
— Не е необходимо да обяснявам наследствените права на сина си на вас, чиито собствени брак и титла бяха възстановени едва от нас, след като бяхте обявена за прелюбодейка — заявява лейди Маргарет безцеремонно. — Уведомих ви за приготовленията за сватбата, няма да ви задържам повече.
Майка ми се усмихва с вдигната глава.
— А аз ви благодаря — казва тя царствено. — Толкова много.
— Синът ми ще се срещне с принцеса Елизабет — лейди Маргарет кимва на един паж. — Заведете принцесата в личните покои на краля.
Нямам друг избор освен да мина през свързващата стая до покоите на краля. Като че ли те двамата никога не допускат да ги дели нещо повече от една врата. Той седи на маса, която веднага разпознавам. В този дворец я ползваше моят любим Ричард, а беше изработена за баща ми, крал Едуард. Толкова е странно да видя Хенри, разположил се в бащиния ми стол, да подписва документи върху масата на Ричард, сякаш сам е крал — но после си спомням, че той наистина е крал, а бледото му, тревожно лице е ликът, който ще бъде гравиран върху монетите на Англия.
Хенри диктува на писар, чийто пулт за писане е окачен на преметнат през врата каиш, в едната си ръка той държи перо, друго е затъкнал зад ухото си. Но когато ме вижда, Хенри ми отправя широка приветствена усмивка, отпраща човека с махване на ръка, а стражите затварят вратата след него и оставаме сами.
— Фучат ли като котки върху покрив на обор? — Той се изкисква. — Не се обичат много, а?
Толкова съм облекчена да го почувствам като съюзник, че за момент едва не отговарям на топлото му държание, после се възпирам.
— Майка ви се разпорежда за всичко, както обикновено — казвам студено.
Веселата усмивка изчезва от лицето му. Намръщва се при най-малкия намек за критика към нея.
— Трябва да разберете, че тя е чакала този момент цял живот.
— Сигурна съм, че всички знаем това. Тя наистина го разказва всички.
— Дължа ѝ всичко — казва той със смразяващ тон. — Не бих търпял и дума срещу нея.
Кимвам.
— Знам. И това го разказва на всички.
Той се надига от стола си, заобикаля масата и идва към мен.
3
Тюдорите произхождат по линия на Маргарет Боуфорт от Джон Боуфорт, първи граф Съмърсет, един от незаконните синове на Джон от Гонт, първи херцог на Ланкастър. Поначало потомците на извънбрачни деца нямат право на претенции към престола, но съществува твърдение, че Гонт и метресата му Катрин Суинфорд са се венчали тайно, на което и почиват претенциите на рода Боуфорт. — Б.р.