— От вас ще стане такава прекрасна кралица! Наистина прекрасна кралица! И тогава мога да бъда сигурна, че Едуард ще бъде в безопасност, защото можете да го направите свой повереник, нали? Ще го пазите, нали? Знаете, че той не представлява опасност за никого. И двамата ще бъдем верни на рода на Тюдорите. Ще бъдем верни на вас.
— Ако някога бъда коронясана за кралица, ще го пазя — обещавам ѝ, мислейки си колко много животи зависят от това дали ще успея да убедя Хенри да изпълни обещанието си за годеж. — Но междувременно мисля, че можете да дойдете в Лондон с нас и ще бъдем на сигурно място при майка ми. Тя ще знае какво да прави. Ще има готов план.
Маги се поколебава. Майка ѝ Изабел и моята майка се мразеха, а после тя беше отгледана от съпругата на Ричард, Ан, която мразеше майка ми като смъртен враг.
— Тя ще се грижи ли за нас? — пита тя много тихо. — Майка ви ще бъде ли мила към Теди? Винаги се говореше, че тя е враг на моето семейство.
— Тя няма причини за враждебност нито към теб, нито към Едуард — казвам успокояващо. — Вие сте нейни племенници. Всички сме от династията Йорк. Тя ще ви закриля, както закриля нас.
Маги се успокоява, има ми доверие, и аз не ѝ припомням, че майка ми имаше две собствени момчета, Едуард и Ричард, които обичаше повече от живота си; но не можа да ги опази. И никой не знае къде са малките ми братя тази нощ.
Дворецът Уестминстър, Лондон
Есента на 1485 г.
Не са изпратили хора да ни посрещнат, но когато влизаме на конете си в Лондон, един-двама чираци и продавачки от пазара ни зърват по тесните улици и надават приветствени възгласи за децата на Йорк. Тогава нашият ескорт се сгъстява около нас, за да ни въведе възможно най-бързо във вътрешния двор на кралския дворец Уестминстър, където тежките дървени порти се затварят зад нас. Явно новият крал Хенри не иска съперници за сърцата на жителите на града, който нарича свой. Майка ми е на стъпалата на входа, пред големите врати, чака ни с малките ми сестри, шестгодишната Катрин и четиригодишната Бриджет, застанали от двете ѝ страни. Смъквам се от коня си и се озовавам в прегръдките ѝ, усещам познатото ѝ ухание на розова вода и аромата на косата ѝ, и докато тя ме прегръща и ме потупва по гърба, внезапно установявам, че сълзите ми потичат, и аз се разридавам за загубата на мъжа, когото обичах толкова пламенно, и на бъдещето, което бях планирала с него.
— Тихо — казва твърдо майка ми, и ме изпраща вътре, докато поздравява сестрите и братовчедите ми. Влиза след мен, с Бриджет на единия си хълбок и хванала за ръка Катрин, с Ан и Сесили, които подскачат около нея. Смее се, изглежда щастлива и далеч по-млада от четирийсет и осемте си години. Носи тъмносиня рокля, със син кожен колан около стройната ѝ талия, с коса, прибрана назад в синя кадифена шапчица. Всички деца крещят от вълнение, докато тя ни въвежда в личните си покои и сяда с Бриджет на коляното си.
— Сега ми разкажете всичко! — възкликва тя. — Наистина ли язди по целия път, Ан? Това наистина е било много хубаво. Едуард, скъпото ми момче, уморен ли си? Понито ти добро ли беше?
Всички говорят едновременно, Бриджет и Катрин подскачат и се опитват да ни прекъсват. Сесили и аз изчакваме шумът да утихне, а майка ми се усмихва на двете ни, предлага на децата захаросани сливи и разреден ейл, и те сядат пред огъня да се насладят на лакомствата си.
— А как са двете ми големи момичета? — пита тя. — Сесили, пак си пораснала, кълна се, че ще станеш висока колкото мен. Елизабет, скъпа, бледа си и си прекалено слаба. Спиш ли през цялата нощ? Не постиш, нали?
— Елизабет казва, че не знае със сигурност дали Хенри ще се ожени за нея или не — изрича Сесили на един дъх. — А ако не го направи, какво ще стане с всички нас? Какво ще стане с мен?
— Разбира се, че ще се ожени за нея — казва майка ми спокойно. — Със сигурност ще го стори. Майка му вече разговаря с мен. Те си дават сметка, че имаме твърде много приятели в парламента и в страната, за да може той да рискува да нанесе оскърбление на династията Йорк. Трябва да се ожени за Елизабет. Той го обеща преди близо година и сега не е свободен да избира. Това беше част от плана му за нашествие и споразумението с поддръжниците му още от самото начало.
— Но не се ли гневи заради крал Ричард? — упорства Сесили. — Заради Ричард и Елизабет? Заради онова, което тя направи?
Майка ми се обръща със спокойно изражение към изпълнената ми със злоба сестра.
— Не знам нищо за покойния узурпатор Ричард — казва тя, точно както знаех, че ще стори. — Ти също не знаеш повече от мен. А крал Хенри знае дори още по-малко.
Сесили отваря уста, сякаш се кани да възрази, но един студен поглед на майка ми ѝ затваря устата.
— Засега крал Хенри изобщо знае много малко за новото си кралство — продължава спокойно майка ми. — Прекарал е почти целия си живот в чужбина. Но ние ще му помогнем и ще му кажем всичко, което е нужно да знае.
— Но Елизабет и Ричард…
— Това е едно от нещата, които не е нужно да знае.
— О, много добре — казва троснато Сесили. — Но тук става дума за всички ни, не само за Елизабет. Елизабет не е единствената тук, макар да се държи, сякаш никой друг освен нея няма значение. А малките Уорик вечно питат кога ще бъдат в безопасност, и Маги се страхува за Едуард. Ами аз? Омъжена ли съм или не? Какво ще стане с мен?
Майка ми се намръщва пред този поток от настойчиви въпроси. Сесили беше омъжена така набързо, точно преди битката, а женихът ѝ потегли още преди да споделят легло. Сега, разбира се, той е изчезнал, а кралят, който даде нареждане за венчавката, е мъртъв, и всичко, което всички планираха, се провали. Сесили може би е отново девойка, или може би вдовица, а може би дори изоставена съпруга. Никой не знае.
— Лейди Маргарет ще приеме малките Уорик за свои повереници. А освен това тя има планове за теб. Говореше много мило за теб и за всичките ти сестри.
— Лейди Маргарет ли ще управлява двора? — питам тихо.
— Какви планове? — настоява Сесили.
— Ще ти кажа по-късно, когато самата аз знам повече — казва майка ми на Сесили, после, обърната към мен, отбелязва: — Трябва да ѝ се прислужва на едно коляно, трябва да бъде наричана „Ваша светлост“, полага ѝ се поклон като за кралица.
Правя малка презрителна гримаса:
— С нея не се разделихме като най-добри приятелки.
— Когато се омъжиш и станеш кралица, тя ще ти прави реверанс, независимо от титлата си — казва майка ми простичко. — Няма значение дали те харесва или не, ти въпреки това ще се омъжиш за сина ѝ — обръща се към по-малките деца: — Сега ще покажа стаите на всички ви.
— Не сме ли в обичайните си стаи? — питам необмислено.
Усмивката на майка ми е леко напрегната:
— Разбира се, че вече не сме в кралските апартаменти. Лейди Маргарет Станли е запазила покоите на кралицата за себе си. А семейството на съпруга ѝ, фамилията Станли, разполага с всички най-хубави покои. Ние сме в по-обикновените стаи. Ти си в старата стая на лейди Маргарет. Изглежда, че с нея си разменихме местата.
— Лейди Маргарет Станли ще получи покоите на кралицата? — питам. — Не е ли мислила, че аз ще ги взема?
— Все още не би могла, във всеки случай — казва майка ми. — Не и до деня, когато се омъжиш и бъдеш коронясана. Дотогава тя е първата дама в двора на Хенри, и държи всички да го знаят. Очевидно е наредила на всички да я наричат Нейна светлост майката на краля.
— Нейна светлост майката на краля? — повтарям странната титла.
— Да — казва майка ми с иронична усмивка. — Не е зле за жена, която беше моя придворна дама, и която прекара последната година, разделена със съпруга си и под домашен арест за държавна измяна, не мислиш ли?