— Имах една такава кобила. На пръв поглед изглеждаше подла, но всъщност само се защитаваше, защото…
— Аз не съм кобила — кисело му напомни Сабрина, раздразнена от това повторно сравнение. — Мисля, че се споразумяхме поне по този въпрос.
Усмивката му малко поизбледня, но Дейн сви рамене и кимна сговорчиво.
— Така е. Съжалявам, че продължавам да бъркам две толкова очевидно различни създания. А сега, какво ще кажете за предложението ми?
Сабрина замълча за момент, опитвайки се да възстанови с малко логика равновесието на своенравните си емоции. Би било добре да има приятел в тази дива страна. При условие че Дейн Морган можеше да бъде такъв. И ако той не се възползваше от това приятелство.
— И нищо друго няма да се промени?
Дейн обърна глава към нея, веждите му се повдигнаха за миг, след това се върнаха на мястото си. За секунда се намръщи, но веднага след това прие обичайния спокоен израз.
— И нищо друго няма да се промени!
Сабрина се поколеба още малко, удивена от странната мекота в гласа му и истински смутена от безобидността на бурята, която така безразсъдно бе предизвикала. Накрая кимна, промърмори утвърдително и подхвана с една ръка полата си.
— В такъв случай ще се опитам да намеря малко сухи дърва.
Неочакваното поклащане на главата на Дейн я спря. Сабрина се обърна озадачена към него.
— Не, стойте тук. Този път аз ще събера дърва — Дейн се изправи с лекота и се усмихна слабо на изненадата, която се бе изписала на лицето на девойката. — Правя го като услуга, госпожице Уелс. Утре вечер се надявам, че ще намерите подходящите дърва. И може би няма да сте чак толкова уморена.
Сабрина за миг остана втренчена в лицето му, бронзово на цвят от слънчевия загар, и промърмори някаква благодарност. След това смутено извърна глава. Нима бе разбрала напълно погрешно предишните му предупреждения? Нима можеше да се справи с него по-лесно, отколкото й подсказваше интуицията? Не, бавно си отвърна тя. Той нито отстъпваше позициите си, нито ставаше по-малко опасен, отколкото си бе помислила отначало. Най-накрая поклати глава, все още истински объркана от реакцията му след неразумната проява на гнева си. Беше сигурна само в едно — бе предизвикала лъва и бе оцеляла. Значи имаше щастие, и то голямо. Все пак отсега нататък трябваше да бъде по-внимателна към проявите на нрава си. Нямаше смисъл да изпробва повторно щастието си…
Зазоряваше се и Сабрина придърпа одеялото над главата си. Въздухът все още беше студен като лед, но слънцето вече грееше ярко. Сабрина почувства нещо топло и твърдо до гърба си и се намести по-близо до него с доволна въздишка. Сви колене и притисна до топлото нещо студените си крака. Тихият звук на нечий басов глас я сепна и я разсъни напълно. Сабрина се отдръпна и откри, че до нея седи Дейн Морган.
— Много неща съм бил, но грейка за крака — никога — рече той с тих смях. — Въпреки това топлете се, щом ви е приятно.
Сабрина седна рязко, отворила широко очи от гневна изненада.
— Какво си мислите, че…
— Не очаквах да пътувам заедно с дама — прекъсна я той, все още усмихнат. — Така че не съобразих да взема още една постелка. Когато се върнах със събраните дърва, вие вече бяхте заспали и нямах възможност да обсъдя с вас подробностите за нощувката.
— И просто се възползвахте от възможността да… да…
Дейн се намръщи, а сивите му очи започнаха да отразяват гнева, който излъчваше погледа й. Сабрина неочаквано се запъна и все още ядосана, смутено го погледна.
Той остана смръщен още миг, след това извърна поглед с едно небрежно повдигане на раменете. Очите на девойката блестяха от гняв, а брадичката й бе вирната непокорно. Дейн бе забелязал и треперенето на красивите й устни. Очевидно Сабрина беше противоречива жена и Дейн започваше да се чуди какво ли се крие под предизвикателната черупка.
— А сега, преди отново да сте дали воля на гнева си, спомнете си снощното ни съглашение — той я изгледа от горе на долу и задържа погледа й, докато накрая Сабрина не издържа и неспокойно извърна глава, като сведе малко гордата си брадичка. Дейн скри усмивката си и продължи все така твърдо: — Нощите тук все още са студени, госпожице Уелс. Няма друга възможност, която да е по-приемлива за благоприличието ви, като изключим варианта да мръзна цяла нощ, което не съм готов да направя. Ще спим така довечера и утре, а вдругиден ще сме в Денвър. Трябва да се примирите с това.