Изведнъж се сепна и сърцето й затуптя учестено от плахата надежда. Не бе ли чула тропота на конски копита? И ако беше така, кой беше ездачът? Би ли могъл да бъде Дейн, въпреки всичките й съмнения… или беше един от онези индианци?
Конят бавно и неотложно се приближаваше към нейната скала. Сабрина напрегна очи в мрака, но успя да види само смътна, заплашителна сянка, която се приближаваше. Накрая конят спря само на няколко ярда и пристъпи неспокойно в тишината на нощта.
— Госпожице Уелс?
Сърцето на Сабрина подскочи радостно, извика облекчено и се втурна към коня.
— Мистър Морган! О, слава на Бога! Бях сигурна, че са ви…
— Тихо! — В шепота му имаше предупреждение и нещо друго, което Сабрина не успя да разпознае. — Можете ли да се качите сама на коня?
Момичето се поколеба. Защо просто не я вдигна, както правеше обикновено? Пръстите й колебливо докоснаха еленовата кожа, покриваща бедрото му.
— Добре ли сте?
Конят отново се размърда неспокойно и Сабрина почувства как мускулите под ръката й незабавно се напрягат. Жребецът отново утихна.
— Достатъчно добре, но не съвсем като нов. Ще можете ли да се качите, ако ви подам ръка?
Сабрина се изчерви и кимна бързо, поглеждайки неуверено към седлото, което се извисяваше доста над нея.
— Мисля, че ще мога.
— Ще трябва да яздите по мъжки. Раниха ме в ръката. Ако ни се наложи да препускаме, не мога да разчитам на нея, за да ви държа достатъчно здраво.
Сабрина кимна отново и прехапа устни, за да сдържи инстинктивното си възражение. Беше готова на всичко, за да се спаси. Във всеки случай беше тъмно. Кой би могъл да я види?
— Добре, хайде тогава — в гласа на Дейн прозвуча нетърпение и Сабрина почувства как лицето й пламва. Тя пристъпи напред, повдигна дългите си поли, за да може да постави единия си крак в стремето, след което протегна ръка към мъжа, седнал над нея. Почувства как пръстите му с болезнена сила обхващат китката й, след което ръката му я дръпна нагоре. Сабрина се блъсна със сила в мускулестото му тяло. Напъна се да прехвърли коляното от другата страна на седлото, като сграбчи гривата на коня, за да запази равновесие. Най-накрая кракът й се плъзна от другата страна и Сабрина се озова седнала в непривична поза, а лицето й пламна от срам в тъмнината. Усещането за допира до коня и до кожата на седлото между бедрата й беше непоносимо интимно и противоречащо на всичко, което й бе втълпявано в продължение на деветнайсет години. Почувства как дясната ръка на Дейн се плъзга около кръста й, но без обичайната сила.
— Настанихте ли се? — гласът му прозвуча някак колебливо. Сабрина побърза да издърпа, доколкото бе възможно роклята върху краката си, след което кимна утвърдително. Ръката му се стегна леко и конят тръгна напред, а топуркането на копитата му прозвуча неестествено силно в нощната тишина. Отново се разнесе далечният вой и Сабрина неволно потръпна. Почувства изненадваща влага върху лицето си. Вдигна ръка и с изненада откри, че по бузите й се стичат сълзи. Незабавно изтри очи с опакото на ръката си.
Движението й привлече вниманието на Дейн, който погледна надолу към нея и с изненада откри на слабата светлина блясъка на сълзите. Дръпна юздите на коня, за да го накара да спре и наведе тъмнокосата си глава към Сабрина.
— Добре ли сте?
Тя подсмръкна колкото можа по-тихо и кимна.
— Да, добре съм. Предполагам, че е от… от облекчение. Помислих, че индианците са ви хванали.
Сабрина не видя изненадания поглед, който отново й отправи Дейн, преди да подкани коня.
— Съжалявам, че толкова се забавих. Бяха необичайно настойчиви в преследването си.
Сабрина кимна повторно, без да забележи странната нежност в гласа му и отново избърса сълзите от лицето си.
— Значи се оказаха команчи, както предположихте? — Сабрина почувства кимването му и неволно се притисна по-близо до безмълвната защита, която предлагаха широките му гърди. — Как ги отличавате едни от други?
Последва миг мълчание и Сабрина усети мускулите на гърдите му, които се раздвижиха в лека въздишка.
— По стотици признаци, след като веднъж се научите да гледате. Команчите например бръснат веждите си. Освен това се различават по украсата на мокасините и щитовете си, по цветовете на конете и лицата си, по езика си, по начина, по който се обличат…