— Достатъчно честен, че… че да ми разкажеш за Тара? — попита стеснително Сабрина.
Дейн не очакваше този въпрос. В стаята беше станало по-тъмно, тъй като навън беше вече нощ, а лампата едва мъждукаше. Дори и на тази слаба светлина Сабрина можа да види мигновената промяна, изписала се на лицето му. Усмивката му помръкна, а очите му гледаха втренчено и студено.
— Недей! Моля те… просто не сега. Позволи ми…
Той беше седнал на ръба на леглото. Тя седна до него, протегна ръце и обгърна гърба му. Никаква прегръдка не би го спряла, ако Дейн беше решил да си тръгне. Но той не го направи. Когато почувства ръцете й, той спря.
Тя се наведе и го целуна нежно по голото рамо, само на няколко сантиметра от синкавия белег, който беше останал от куршума на Бригс в Саут Парк.
— Казах ти почти всичко, Бри. С изключение на това… че същата нощ, през която Майкъл ме извика на дуел заради това, че съм опозорил името му, аз бях в градината с нея. Имаше парти… голямо… през целия ден… прекалено много коняк, може би. Тара дойде точно когато падна здрачът и преди да разбера какво става, видях, че я държа в ръцете си и я целувам. Беше красива жена и тя го съзнаваше много добре. Бях чул вече няколко истории за нея, разбира се — пътуванията, които правила, за да пазарува, как твърде често каретата се счупвала, което налагало да преспи в Ричмънд или някъде другаде. За развод и дума не можеше да става. Бяхме станали за резил и без това. Фамилията Морган трябваше да поддържа реномето си в обществото, а и… Майкъл никога не би се съгласил да се разведе с нея, Сабрина. Това беше най-лошото. Той все още я обичаше. Повече отвсякога. Каквото и да направеше тя, нищо не можеше да промени това, нищо не можеше да намали влиянието, което тя имаше над него. Можеше да направи каквото си иска и Тара го знаеше. А когато Майкъл се опитваше да й каже нещо по този въпрос, тя се смееше… с онзи магически смях, който тя притежаваше. Ти сама го чу, когато бяхме долу. През онези топли летни вечери можеше да чуеш ехото му от километри. Опитах се да кажа на Майкъл каквото бях чул да говорят всички надлъж и шир в областта, но това не помогна. Стана дори по-лошо. Стана по-ревнив и това го подлуди.
Сабрина започна да разбира. Дейн, който също се бореше с ревността си, причина, за която беше Менгас, предполагаше, че беше направил същата катастрофална грешка, която беше извършил и брат му. Беше изпълнен със съмнения към себе си и към нея. Сабрина го притисна в прегръдката си и го целуна отново. Въпреки че Дейн разказа историята без много подробности и с глас напълно лишен от чувства, тя усети, как мускулите на тялото му потръпваха.
— И така — въздъхна внезапно Дейн и поклати глава, — кулминацията настъпи една нощ — онази нощ на партито. Майкъл беше пил много, също и аз. Не мога да си представя какви зли духове я бяха завладели, но тя каза на Майкъл, че ние сме били любовници. Аз го отрекох, разбира се… но не достатъчно добре, за да може обяснението ми да го задоволи. И това стана, след като бяха изминали само няколко часа, откакто я бях държал в ръцете си и я бях целувал. Бих направил и нещо повече, предполагам, ако имах тази възможност и ако наоколо нямаше стотици хора.
— Не. Нямаше да го направиш — нежно каза тя.
— Ти не знаеш, Сабрина. Ти не беше там тогава.
— Не е необходимо да съм била там. Аз те познавам, Дейн. Може би в това отношение, като жена, аз те познавам по-добре, отколкото се познаваш ти самият. Прекалено суров си към себе си. Винаги си бил такъв, любов моя. Ти се упрекваш за нещо, за което нямаш никаква вина. — Беше трудно в мрачната стая, застанала зад него, да познае какво изражение се изписа на лицето му. — Ти си много добър мъж, Дейн. Каквото и да си мислиш, каквато и вина да си носил върху плещите си през всичките тези години, ти не би отишъл до края, дори ако имаше и най-малката… възможност. Защото, ако наистина си я желаел и си решил да я имаш, тогава щеше да избереш удобен момент и да я имаш. Както направи с мен, доколкото си спомням. Или може би на Юг, във Вирджиния, не вилнеят снежни бури?