Дейн се взираше в лицето й. Той повдигна ръка, за да докосне раменете й с един безмълвен жест на обич. Сабрина вдигна погледа си към него и се помъчи да се усмихне. Беше все още твърде крехък този нов мир, който се градеше между двамата. Каквото и да дадеше на Гарвис, в края на краищата тя нямаше да жертва това.
— Добре, скъпи. Не обещавам нищо… но ще помисля за…
Почукване на вратата прекъсна отговора й. Ръката на Дейн увисна във въздуха. Той се спря за миг, но после нежно докосна рамото й, преди да отиде да отвори вратата.
Беше отново уплашеният служител от рецепцията. Сабрина не можа да потисне усмивката си, когато чу мъжът да шепне нещо на Дейн с извинителен тон. Усмивката й обаче бързо посърна, когато чу гласа на Дейн. Въпреки обещанието му, тя успя да долови леденостуденият и опасен гняв в думите му.
— … всички места са заети — възразяваше нервно служителя на хотела. — Но това не е проблем. Има резервация, направена миналата вечер на името на мисис Морган. Просто предположих, като видях тази сутрин, че…
— Дайте ми да видя списъка — Дейн взе листа с имената на пътниците. Неволно мъжът беше отстъпил крачка назад.
Наистина пишеше мисис Морган. Дейн изруга тихо, като подаде списъка. Но това не беше Сабрина, а Тара.
— Страхувам се, че това не е истинската мисис Морган.
— Две ли са? О, съжалявам, сър. Само… ами… какво точно искате да направя?
— Няма значение — прекъсна го кратко Дейн. — Има друг дилижанс, който заминава за Солт Лейк Сити след ден-два, ако не се лъжа. Запазете ни места за този дилижанс.
Сабрина чу всичко. Очите й потъмняха като буреносен облак. Тя отиде до вратата и постави ръката си на рамото на Дейн в безмълвен въпрос.
— Тара — обясни с леден глас той — е решила също да пътува за Сан Франциско. Дилижансът е пълен, а аз не мога да те оставя тук сама, за да изчакаш следващия.
— Ами Солт Лейк Сити? — попита колебливо Сабрина, спомняйки си един по-раншен разговор за неприятностите, които създавали индианците там.
— Няма никакъв проблем. Може да слезем на спирката на Солт Лейк Сити, да изчакаме и други хора и да вървим по пътя за Орегон няколко дни, после да тръгнем на югозапад към Сакраменто — кимна с глава Дейн, докато разсъждаваше на глас, като изглеждаше доволен от предложеното разрешение на въпроса. — Може би ще закъснеем с една седмица.
— Сакраменто? — погледна го с любопитство Сабрина, тъй като помръкналите му очи светнаха мигновено само при споменаването на това място. — Да. Бих дала всичко, стига да мога да видя Сакраменто. Каквото и да представлява това място, ние ще отидем да видим… Да не би случайно да си пропуснал да ми кажеш нещо за него, любов моя? — подразни го нежно тя.
Той се усмихна широко и сви рамене извинително.
— Четири хиляди акра земя, Сабрина. Ферма, овощни градини, лозя, говеда и един стар приятел. Спомняш ли си Сънденс? Той има цял харем там.
— Просто едно малко нещо, което си пропуснал от списъка на твоите имоти, Дейн. Само едно малко кралство с размерите на малък щат.
— Съжалявам.
Нямаше вид на човек, който съжалява, помисли си Сабрина. Той отново се усмихна, а сивите му очи заблестяха. Тара беше забравена за момент и тя беше доволна от този факт.
— Когато сме заедно, аз, изглежда, винаги съм много зает — отбеляза той в своя защита.
Тя не можа да се въздържи и се засмя печално. Зает наистина! Ако не препускаха като луди, за да избягат или от индианците, или от пастрока й, те се биеха.
— Мисля, че в действителност ще бъдеш отново зает, и то още сега — прошепна подканващо тя и му се усмихна. — Може ли разкритието на пълното ти материално състояние да почака… да кажем един час?
— Ами яйцата?
— По-добре са от езика на бизон — закачи го тя, като плъзна ръката си по мускулите на гърдите му. — А ти изяде това с апетит — тя наклони кокетно главата си на една страна, като се повдигна на пръсти и се сгуши във врата му. — Не се тревожи. Ако огладнееш, ще стопля яйцата ти на пламъка на лампата. Съгласен ли си?
— Ще ги стоплиш на пламъка на лампата? — обгърна я с ръката си той и я притисна по-близо до себе си. — Колкото красива, толкова и наивна. Може би ще трябва да те направя и мой вицепрезидент, освен моя съпруга.