— Така е. Всяко нещо си има цена, скъпа моя. Винаги всичко се плаща — усмихна се той, тъй като намери забележката й много забавна. Така. Най-после той беше намерил пролука в бронята на Дейн Морган! Той се усмихна с искрено задоволство, като едва сега разбра, че жената, която стоеше пред него, беше рядка красавица.
— Може ли да продължим нашата дискусия по време на вечеря… мисис Морган?
— Тара — отговори сърдечно тя и кимна с глава.
— Да кажем в „Скалата на тюлените“. Били ли сте някога там?
— Не, но съм чувала за него.
Наистина, тя беше чувала за него. Всички в Сан Франциско знаеха това място. То се намираше извън града, кацнало на една скала, с изглед към залива на Сан Франциско. Сервирали отлична храна, имало червени кадифени завеси, отделни сепарета… и отвратителна репутация. Грешниците на Сан Франциско обичаха да прегрешават стилно. Тара се усмихна и каза:
— Може би ще е по-добре, да не ни виждат заедно. Поне не тук, в града.
— Отгатнахте мислите ми — Треймор отвори широко вратата на каретата, след което предложи галантно ръката си на Тара. Ще наема друга карета. Изпратете вашата празна във „Фльор“. Ще ви изпратя здрава и читава обратно в хотела, след като приключим с вечерята.
Тара се подвоуми само за част от секундата. После сви рамене и последва мъжа. Бяха й останали малко скрупули и нищо от това, което другите наричаха разум. Главната й задача беше да се отърве от дриплата на Дейн и за това беше готова на всичко.
Глава 21
Каретата се движеше по покритата с камъни улица „Кърни“. След няколко пресечки зави наляво и затрополи по стръмния наклон на улица „Вашингтон“. Дейн се наведе напред, дръпна бързо завесата на прозореца и кимна с глава.
— Край на пътуването ни, любов моя. Пристигнахме във „Фльор“.
Сабрина кимна с глава и се протегна веднъж, преди да се раздвижи. Бяха изминали твърде много дни в пътуване, ограничени в тясното пространство на каретата. Както нервите, така и тялото й бяха уморени в еднаква степен от това пътуване. Чувстваше се схваната и се подиря на ръката на Дейн, който слезе пръв и се обърна, за да й помогне.
Вече се здрачаваше и червеното слънце бавно потъваше в разтопеното море. Сабрина се изправи до Дейн, обърна се, за да огледа града, в който се беше върнала отново, и се опита заради него да го хареса. Оукланд се беше разположил, забулен в мъгла, отвъд сивите води на залива Сан Франциско. В далечината се виждаха доковете. Фериботът, който ги беше пренесъл през сивите води, сега се придвижваше бавно към мястото, където щеше да пусне котва. Противният тесен район, познат като Варварското крайбрежие, притискаше в прегръдките си североизточната част на морския бряг. Тя потрепери и бързо отклони погледа си.
Площад „Портсмут“, с неговите внушителни и скандални игрални домове, най-известни, между които бяха „Ел Дорадо“ и „Бела Юниън“, бе добре осветен в падащия здрач. Двата големи съперници бяха изправени войнствено един срещу друг от двете страни на площада — многоетажни, агресивно великолепни с позлатата и гравираните си стъкла, със струящата бляскава светлина на запалените лампи. За разлика от тях, от „Бел Фльор“ идваше по-дискретна светлина. Скъпите кристални полилеи, хвърляха отразена светлина върху тъмното дърво и излъскания месинг. Светлината се стелеше бавно от прозорец на прозорец.
Тя остана още една минута загледана към другия край на „Вашингтон“. Там се бе разпростряла по-цивилизованата част на Сан Франциско. Големите жилища бяха накацали на високите хълмове, като натруфени сватбени торти. Тесните модерни градски къщи нямаха богат вид и бяха наредени от двете страни надолу по улицата.
Влажната, хладна мъгла беше започнала да пълзи нагоре по хълмовете. След по-малко от час гледката щеше да стане неясна и заливът щеше да се забули в мъгла. Също като в гроб, помисли си мрачно Сабрина, тъмно, влажно и леденостудено.
— Бри? — Гласът на Дейн беше топъл и издаваше загрижеността му. Сигурно бе усетил тръпките, които бяха преминали през нея, и тя се помъчи да му се усмихне бързо.
— Дейн! Сабрина!
Тревис беше отворил широко вратата и сякаш засия, когато видя двамата да стоят в мраморното предверие на заведението. Той направи знак на мъжете, които стояха пред „Фльор“, и те се спуснаха да поздравят Дейн. Един от тях забърза да свали светлосиния пътнически сандък на Сабрина, а друг хвана поводите на Сънденс и на конете, които бяха впрегнати в каретата. В същото време други двама мъже въведоха Сабрина и Дейн в приветливия, топъл и светъл салон на „Фльор“. Когато влязоха, Тревис стисна сърдечно ръцете на Дейн, а после, смеейки се, прегърна Сабрина.