— Разрешете да ви кажа, че двамата представлявате приятна гледка. Изглеждате чудесно. Мили Боже, Дейн, след писмото ти от Денвър очаквах да видя две изморени, мрачни същества. Знаеш, че пощенските услуги са по-зле отвсякога. Получихме писмото ти едва преди два дни. Още малко и щяхте да пристигнете преди него.
— Спряхме в ранчото в Сакраменто за няколко дни — обясни Дейн. — Иначе със сигурност щяхме да сме тук по-рано.
— Да, спряхме, за да си починем малко — помъчи се да се усмихне Сабрина, опитвайки се гласът й да прозвучи безгрижно, макар че сърцето й биеше тревожно. — Мога да те уверя, Тревис, че предпочитам тръпката, която съпровожда всяко волно пътуване в пустошта, пред наложения ми от Дейн затвор, който предлага дилижансът. — Сабрина успя дори да се засмее, макар че смехът й прозвуча неестествено за ушите й и тя стисна здраво ръката на Тревис. — А ти как се чувстваш, скъпи мой приятелю? Често си мислех за теб.
За миг усмивката на Тревис помръкна. Мислела за него? Кога? Когато Лоуъл беше тръгнал да я преследва като животно? Когато апахите бяха изтезавали до смърт преследвачите й? Когато я бяха отвлекли? Или в Алтамура, когато чакаше да бъде продадена на търга? Защото въпреки всичките си прекрасни обещания, той беше предложил малка реална помощ, когато тя имаше нужда от него.
— Аз… разбрах от писмото на Дейн, че двамата сте имали доста тежки дни.
— Всичко това вече е зад гърба ни — отговори прекалено бързо Сабрина, като че ли подозираше, че това не беше истина, но отказваше да го признае както на себе си, така и на него. — Дейн намери разрешение на нашата дилема. Аз знам, че „Всичко е добре, когато завърши добре“, както е казал Шекспир.
— Като говорим за това — обърна се бързо Дейн към Тревис, — трябва да изпратя телеграма на Изток. Много е важно. Още тази нощ, ако можем да придумаме чиновника да я изпрати, преди да затвори. Експресът още ли прави…
— Мистър Морган, предполагам?
Дейн, Сабрина и Тревис се обърнаха по посока на отворената врата, откъдето идваше гласът. Известно време всички мълчаха. Само тежкото дишане на Сабрина, изразяващо страх и неверие, нарушаваше тишината.
Миг по-късно Дейн дръпна Сабрина назад, на най-ниското стъпало на покритото с килим стълбище. После застана пред нея, защитавайки я от мъжа, който стоеше пред тях.
Гарвис Треймор килна черната си копринена шапка и се усмихна сърдечно, но не лично на някого.
Сърцето на Сабрина замря за миг, а после започна лудо да бие. Усещаше как кръвта замръзва във вените й. Сега тя знаеше защо се беше страхувала от Сан Франциско — защото Гарвис беше пристигнал тук и ги чакаше.
— Изглеждате… малко по-мършав и по-посърнал от последния път, когато ви видях, мистър Морган. А разбрах, че сте имали късмет с есенните снегове. Но не съм дошъл тук, за да водя празни разговори. Довел съм няколко души от местната полиция. Те, изглежда, имат заповед за вашето арестуване. — Треймор престана да говори и все още усмихвайки се, направи знак на няколкото униформени мъже зад гърба си, които бяха влезли много предпазливо във „Фльор“. Най-храбрият пристъпи напред и подаде един сгънат лист хартия на Дейн.
— Изглежда, сте били хванат в незаконна търговия с роби. В Мексико, струва ми се. А това, мисля, е моята заварена дъщеря, която стои на стълбището зад вас? Ще я взема със себе си, ако не възразявате.
— Но аз възразявам! — отговори Дейн, като повдигна ръката си и направи знак на Сабрина да остане на мястото си, а също използва момента да потърси с поглед Коул. По дяволите… не беше присъщо на Коул да липсва, когато възникнеше такъв проблем. Но нямаше и следа от огромния негър. Само барманите, момчетата, които раздаваха картите, и крупиетата бяха по местата си, готови за работа през нощта. Всички те мълчаливо наблюдаваха сцената с бдително око. — Може да ти е заварена дъщеря, Треймор, но тя също е и моя съпруга. Сабрина ще остане там, където е.
— Говори каквото си искаш. Това е много красиво, разбира се, но и двамата знаем, че тя не е пълнолетна и не може да се омъжи без моето съгласие. Може да ти бъде метреса, но не и съпруга. А като метреса, страхувам се, че има много малко законно право за това.
— Точно затова се ожених за нея в Денвър — очите на Дейн блестяха, когато срещна погледа на Треймор. — Ако не ми вярваш, провери сам регистрите в Денвър.
Сабрина погледна притеснено ухиленото лице на Дейн и повдигна ръката си, за да докосне раменете му. Тази лъжа нямаше да им помогне, мислеше си тя мрачно.
— Дори и наистина да сте се оженили — в което се съмнявам, — този акт явно е невалиден. И незаконен. Сабрина ще навърши пълнолетие след пет месеца.