— Всичко е наред, любов моя. По-добре е да останеш тук, във „Фльор“, заедно с Коул и Тревис. Ще бъдеш на сигурно място. Ще се върна, преди дори да си се научила да играеш на карти.
Дейн се усмихна на Треймор, но усмивката му не беше весела. Той направи знак към вратата.
— След вас.
Коул хвана последния полицай, който излизаше през вратата. Дейн и Гарвис Треймор вече бяха направили няколко стъпки в потъналия в нощен здрач Сан Франциско. Точно както беше подозирала Сабрина, мъглата се изкачваше бавно, плътна и непрогледна, по хълмовете и заграждаше „Бел Фльор“ с призрачни сиви стени. Скоро навън всичко изчезна от погледа й.
— Още нещо — предупреди с нисък глас Коул. — Ако нещо се случи на мистър Морган, можете да бъдете сигурен, че ще ви сполети нещо дяволски лошо.
Когато предната врата на „Фльор“ се затвори, всички в заведението бяха обзети от внезапно раздвижване. Барманите мълчаливо и без да бързат започнаха да прибират чашите, а останалите почистиха игралните маси и намалиха пламъка в кристалните лампи. Вратата беше заключена внимателно с тройната осигурителна ключалка.
— „Фльор“ е построена като истинска крепост, Сабрина. Не се безпокой. Не много отдавна, спомняш ли си, това беше един много опасен град, дори тук горе, на хълма. Дейн построи сградата здрава като крепост. Сега ще я затворим и няма да я отваряме няколко дни. Няма да позволим никой да влезе вътре.
Но загрижен за безопасността на Дейн и в огромното си желание да се опита да успокои Сабрина колкото е възможно повече, Тревис беше забравил за Тара. А както често ставаше, един предател беше достатъчен, за да рухне цялата крепост…
По-късно същата вечер, когато тъмните сенки на нощта се спуснаха, Гарвис Треймор се върна в „Бел Фльор“, но този път застана пред задната врата. Докато стоеше и чакаше в тясната уличка, една жена се изплъзна от вратата, огледа се наляво и надясно и после се приближи до чакащия Треймор. След срещата им в „Скалата на тюлените“ Тара се беше съгласила да направи всичко, което можеше, за да се избави от досадната съпруга на Дейн и да я натика в ръцете на пастрока й. Тя и Гарвис се срещаха на това място всяка вечер по едно и също време, за да разменят информация и да се разберат за стратегията на заговора си.
През тази особена вечер за Тара беше малко по-трудно да се измъкне незабелязано от „Фльор“ и дори докато говореше с Гарвис, тя продължаваше да поглежда нервно през рамото си към вратата, която беше оставила полуотворена след себе си. Нямаше намерение да рискува и да бъде оставена навън, докато онази дрипла се намираше вътре. Това щеше да развали плановете й. При завръщането на Дейн Морган от полицията тя възнамеряваше да бъде тук, за да го посрещне. Можеше да започне с утешения по загубата на това проклето момиче, което той беше довел със себе си, колкото и невероятно да изглеждаше това. Разбира се, първо трябваше да помогне на Треймор да се отърве от тази досадница.
— Не мога да те пусна вътре, идиот такъв! — изсъска нервно Тара и отново огледа тясната уличка зад „Фльор“. — Вече ти казах — къщата се заключва по-здраво и от банката на Англия! Сабрина живее в стаята на Дейн, на третия етаж в другия край на сградата, далече от моята стая. Дори и да пробиеш отвор в стената и да влезеш вътре, ще се сблъскаш с цял куп въоръжени мъже, които са заели позиция по площадките на предното и задното стълбище. Сигурно съм полудяла, щом се реших да изляза и да разговарям с теб тази нощ.
— Не си полудяла, скъпа Тара. Ти си ненаситна, ти си безразсъдна, но не си луда. Искаш да премахнеш Сабрина от пътя си, искаш стоте хиляди долара, които ти обещах да получиш, ако ми помогнеш в тази работа. Пари, които съм длъжен да ти напомня, че ти все още не си заработила — шепотът на Треймор беше приглушен и леденостуден. Той погледна нагоре към светлините, които идваха от третия етаж. Самият той беше изненадан от себе си, когато Сабрина му предложи всичките пари, а той, глупакът, й отказа. Не разбра как стана това, но му се струваше, че всичко се беше превърнало по-скоро в борба на лична основа, отколкото на финансова. Тя му се беше противопоставила и го беше го разочаровала. Затова сега цялата тази работа не можеше да приключи по никакъв друг начин, освен с пълна победа. Той щеше да получи парите й и да стане свидетел на унищожението й. Морган за момента беше вън от играта и той трябваше да се възползва от това. — Тара, няма да получиш парите си, докато аз не получа момичето!
— Вече ти казах, че Дейн и Сабрина тръгнаха към Сан Франциско. Тази информация не беше ли важна за теб?
— Предишните ми планове се провалиха и както виждаш, все още не съм хванал Сабрина. Нашият пръв план също не успя… така че, сега ще трябва да опитаме друг.