Сънденс профуча през мъглата надолу по дървения кей. Копитата му трополяха така, сякаш хлъзгавото дърво, по което стъпваше, изобщо не затрудняваше шеметния му бяг. Инстинктивно с наближаването на водата ходът на жребеца стана несигурен. Дейн го пришпори леко, като му извика с тих, почти умоляващ глас. Животното покорно наостри уши, удължи крачката си, като се съсредоточи върху това, което се искаше от него.
Сабрина спря вцепенена. Очите й се отвориха широко, докато гледаше онемяла препускащия към тях кон.
Много късно. Тя се опита да извика на Дейн да не го прави, но конят вече беше стигнал до ръба на кея и се понесе над сребристосивата вода. Сабрина се хвърли назад, блъскайки Гарвис и двамата паднаха заедно на палубата.
Сънденс връхлетя върху палубата на лодката с ужасен трясък. Изправил се на задните си крака, за да може да се спре, той се подхлъзна на влажната палуба и политна назад, а Дейн се строполи на пода със зашеметяваща сила.
Сабрина си помисли за миг, че лодката ще се преобърне. Първата й мисъл беше да отиде при Дейн, който лежеше неподвижен на палубата. За миг беше забравила за съществуването на Гарвис, но когато чу ругатните му, рязко се извърна към него и успя навреме да забележи, че той припряно бърка в жакета си, докато накрая успя да извади пистолета си. Олюлявайки се, Треймор сложи пръст на спусъка и насочи цевта към Дейн.
Картината напомняше на тази, която вече беше виждала преди година и половина в Саут Парк, когато Бригс беше стрелял в Дейн и Сабрина го беше помислила за мъртъв. Сега беше същото — Гарвис стоеше там, гологлав, насочил пистолета си към тялото на Дейн!
— Не! Не, дявол да те вземе, Гарвис! Не!
Тя нямаше друг избор, освен да сграбчи револвера с двете си завързани ръце, стряскайки Гарвис с внезапната си намеса.
Треймор отстъпи инстинктивно назад и се опита да изтегли оръжието си. Отчаянието й даваше сили и тя успя да го задържи, като продължаваше да се бори с Треймор, за да може да отклони цевта на пистолета от тялото на Дейн. Още няколко скъпоценни минути бяха спечелени. Гарвис се дърпаше назад, като се мъчеше да освободи пистолета си от ръцете на Сабрина, повличайки я след себе си. Зад тях Сънденс се изправи на краката си и стъпи на хлъзгавата дървена палуба. Дейн изпъшка и разтърси главата си. Платноходката се разклати силно под тежестта на коня, който се опитваше да пази равновесие. Изведнъж изражението на Треймор се промени рязко. Разумът му отново зае мястото на слепия инстинкт.
Той спря да дърпа пистолета от ръцете на Сабрина, а го остави, позволявайки й да насочи блестящата цев към себе си. Тя видя омразата, която проблесна в очите му, решението и удоволствието, което изпитваше той от това. Като извика от страх, Сабрина твърде късно разбра, че беше безсмислено да прави опити да отклони цевта на пистолета, която сама беше насочила към себе си.
В същия миг Дейн блъсна Треймор с ръка и оръжието изгърмя. Той се олюля безпомощно за миг, тъй като не можа да запази равновесие върху клатещия се платноход и от отчаяното усилие, което беше направил, за да стигне навреме до Треймор. Навреме? За част от секундата той не беше уверен в това. Инстинктивно сграбчи Сабрина, като се опря на коляното си, за да запази равновесие, и я дръпна, освобождавайки я от ръцете на Треймор. Погледна нагоре и видя, че Треймор също беше коленичил, а от ръката му капеше кръв. Куршумът го бе засегнал горе в рамото.
Както беше коленичил, Дейн се хвърли напред към Треймор. Той изпусна пистолета, който отхвръкна върху покритата със солена вода и кръв палуба и се завъртя няколко пъти, преди да достигне отсрещното перило. Треймор успя да се изправи и се затича към носа на платнохода. Дейн го преследваше на една крачка зад него. Сабрина се опита да се изправи, но се спъна в полите на роклята си. Застанала на колене и подпряла се на ръце, тя започна отчаяно да лази по палубата в стремежа си да достигне пистолета. Китките й бяха все още завързани, но тя успя да го вдигне и да завърти барабана, така че да може да го зареди, но той се беше намокрил и не можеше да се използва отново.
Дейн беше последвал Треймор в краткия му бяг и сега се протегна да го хване, но точно тогава Гарвис успя да сграбчи желязната верига на котвата. Като я размаха яростно, той удари Дейн през лицето, оставяйки го зашеметен. Възползвайки се от временното си преимущество, Треймор изкърти с рамо едно дърво от парапета и отново удари Дейн. Той се ухили доволно, когато видя как Морган разтърси главата си и повдигна ръка, за да избърше кръвта от окото си. Усмихвайки се, Треймор хвана по-удобно желязната верига и се приготви отново да я запрати към Дейн. В същия момент Дейн се хвърли към него, като приклекна и го удари с рамото си в стомаха. Тъй като ръцете му бяха заети с желязната верига, Треймор не можа да вземе дървото и да се защити, а нямаше време да размаха тежката верига. Той изстена изненадан и се опита да запази равновесие, тъй като лодката силно се клатеше. Твърде късно той пусна веригата и се опита да се хване за въжето на кливера, но не успя. Губейки равновесие, той падна назад в черните води на залива.