Сребърния гълъб се усмихна, докато сервираше на Сабрина. Сипа й солидна порция от нещо, приличащо на чувал. Очите на Сабрина се разшириха от изненада, щом видя, че от яденето се издига пара. Хвърли му един поглед и след това твърдо реши да не го оглежда внимателно. Поразително приличаше на животински вътрешности. Дейн извърна глава към нея и тихо й прошепна:
— Не изяждай всичко, Сабрина. Ако изпразниш паницата си, те са задължени да ти я напълнят отново.
Сабрина кимна, наблюдавайки как Сребърния гълъб сервира на останалите, насядали в кръг. Първо поднасяше на мъжете — нов шок — а след това на жените. Погледна подозрително към паницата си. Беше гладна, но се колебаеше. Не беше ли чела някъде, че индианците ядат кучешко месо?
— Какво е това?
— Бизонски език — истински деликатес. Оказват ни голяма чест.
Лицето на Сабрина незабавно пребледня. Бизонски език? О, Боже! Сдържа думите си и само сковано кимна с глава.
Бягащия вълк взе лъжицата си и започна да яде. Незабавно всички последваха примера му. Сабрина повече не погледна към храната си. Вместо това се опита да дъвче и да гълта, като занимаваше ума си с други неща. От време на време Дейн се обръщаше към нея и слагаше за миг ръка върху крака й. Първия път тя се изчерви и инстинктивно се отдръпна при тази близост, но след като забеляза колко много чейенски очи я наблюдават, започна някак да се усмихва на докосванията му. Освен това видя, че всеки път, когато слагаше ръката си на крака й, Дейн посягаше към паницата с храна и взимаше парче бизонски език. Тази размяна някак си й се струваше честна.
Изведнъж разговорите заглъхнаха и Сабрина дочу необичайно силен шепот, идващ иззад Бягащия вълк. Вдигна предпазливо поглед към него и видяното я накара да се намръщи. В сгъстяващия се сумрак можа само да различи очертанието на красивото лице на Смеещата се вода. От другата страна на Бягащия вълк беше седнала една по-възрастна жена. Бръчките по челото на Сабрина мигновено станаха по-дълбоки, а мислите й запрепускаха лудешки. Сребърния гълъб беше казала, че Смеещата се вода е втората жена на Бягащия вълк, но това със сигурност не можеше да означава, че… Почти веднага отхвърли тази възможност. Дори диваците те биха могли да имат две жени едновременно. Забеляза, че по-възрастната жена хвърля бърз, раздразнен поглед към по-младата, тъй като Бягащия вълк се бе извърнал и разговаряше със Смеещата се вода. Тя кротко сви рамене, а в черните й очи се изписа доста добра имитация на невинност, докато му повтаряше това, кого вече беше казала. Сабрина я изгледа остро. В същия момент почувства как мускулите на гърба на Дейн за миг се напрягат под ризата му. Имаше същото чувство както сутринта, не разбираше думите, но усещаше, че разговорът засяга нея. А фактът, че Смеещата се вода бе подела такъв разговор, можеше да означава само неприятности.
Бягащия вълк не изглеждаше ни най-малко обезпокоен от думите на жена си. Единствената му реакция бе, че докато казваше нещо на Дейн, едната му вежда леко се повдигна в нещо, наподобяващо развеселеност. Сабрина видя как Дейн свива рамене в явно безразличие, изчаква малко и след това отвръща кратко със слаба усмивка. Нямаше представа какво беше казал, но почувства, че се изчервява, щом чу смеха, който бе последвал думите му, и видя веселите погледи на индианците, отправени към нея. Лицето й пламтеше. Сабрина сведе глава и заби поглед в остатъците от храната си.
След няколко минути вечерята привърши и мъжете подновиха разговорите си, докато момичетата почистваха. Най-сетне видя изпод медените си мигли как Дейн се сбогува с Бягащия вълк. Без да мисли, тя понечи също да му благодари за гостоприемството, но си спомни навреме предупреждението на Дейн и само кимна с глава. Дейн забеляза смущението й и се усмихна леко, след това се засмя на последната забележка на приятеля си и двамата излязоха от типито. Застанал отвън, той мълчаливо я чакаше да излезе.
Беше тъмно и Дейн почувства, че може спокойно да предложи ръка на девойката, за да изминат късото разстояние до типито на Черната мечка.
— Днес се справи много добре, Сабрина. Гордея се с теб.
Този неочакван комплимент я накара да вдигне очи към него, след това незабавно ги сведе надолу и накрая отново погледна смутено към него. Дейн не беше воин на чейените. Можеше да го гледа в очите. Усилията й да запомни двете системи от правила за отношение към мъжете бяха доста неуспешни.