Сабрина поклати глава настойчиво, като отхапа още малко от месото. Беше открила, че може да отхапе от него по-лесно с предните си зъби.
— Напротив, искам. И без това не я харесвам. Каквото и да е казала, знам, че не е било ласкателно.
Дейн се поколеба още миг, след това сви рамене, съгласявайки се с мълчаливата молба в зелените й очи. Беше я предупредил веднъж.
— Просто се чудеше, след като следобед забелязала, че ти липсват умения, как една толкова глупава жена като теб е успяла да вземе за съпруг воин като мен.
Сабрина ококори очи недоверчиво и зяпна към Дейн.
— Какво? — в очите й за миг заблестяха изумрудени искрици, а гневът зачерви бузите й. — Как може тази… — запъна се тя, след което извиси глас: — Сякаш тази неграмотна дивачка има някаква представа от уменията, които трябва да притежава една истинска дама!
Усмивката на Дейн стана по-широка и той кимна с разбиране.
— Имаш предвид бродирането и свиренето на пиано? Или говоренето на френски може би?
Сабрина понечи да се съгласи, но замръзна, тъй като почувства иронията в гласа на Дейн.
— Да, тези неща също, сред многото други — добави решително тя. — Правилата на етикета, как да се организира парти, как да се язди… подобаващо. Освен това, в един моден…
Поклащането на главата му спря потока на думите й. Дейн дори не се стараеше да прикрие развеселеното си изражение.
— Не мисля, че Смеещата се вода ще бъде страшно впечатлена от тези твои умения, Сабрина. Едва ли може да ги наречем практични умения, които биха й послужили в живота.
— Следователно, понеже не дъвча кожа и не варя бизонски мозъци за… — лицето й помръкна изведнъж и Сабрина заби поглед в мургавото лице на Дейн с нарастващо смущение и подозрение. Ако индианците не могат да бъдат впечатлени от тези нейни умения, тогава какво им бе казал той, за да обясни брака им? Добре помнеше, че какъвто и да е бил отговорът му, той всъщност беше сложил край на спора, макар че предизвика доста смях. — В такъв случай какво им каза?
Дейн ясно прочете нарастващия гняв в очите на момичето, а палавите нотки в тона й не можаха да го заблудят. Замълча за миг в мълчалив спор със себе си. Накрая сви рамене и додаде:
— Казах им, че липсата ти на умения в тези области напълно се компенсира от изкусността ти върху бизонските постелки. Сметнах, че това е единственото нещо, което никой няма да има възможността да провери дали е истина, или не.
Сабрина се намръщи от неподправено объркване, не само от думите му, но и от изражението върху загорялото му от слънцето лице, и от тъмния блясък в сивите му очи. Изкусност върху бизонските постелки…? Изведнъж Сабрина ахна, след това се изправи на крака, трепереща от ярост.
— Как си посмял! — едва можеше да говори от гняв и не беше сигурна кое я беше ядосало повече — думите му или това, че не се бе извинил за тях. Вдигна глава и хвърли остатъка от пемикана към Дейн, като тропна с крак от унижение и неовладян гняв. — Това е най-отвратителното нещо, което съм чувала!
Дейн отмести глава, за да избегне хвърленото парче месо и повдигна рамене.
— Беше нещо, което чейените могат да разберат и да оценят. За разлика от цивилизованите хора, те се отдават напълно на страстта между мъжа и жената.
Сабрина отново тройна с крак, достатъчно силно, за да остави отпечатък от тока си върху твърдата земя, а лицето й пламна.
— Ти си същия като тези… тези диваци, Дейн! Не, дори си по-лош! — поправи се тя, без да мисли какво говори, желаейки само да има подръка нещо друго, което да запрати по него. Неочаквано се завъртя с гръб към него, като стисна силно очи и пое дълбоко дъх. Мили Боже! Нима наистина бе започнала да обсъжда такъв въпрос с този… с този…
Неочаквани сълзи опариха клепачите й и тя само ги стисна още по-здраво. Как мразеше безпомощността на споровете с мъжете! Толкова дълго бе понасяла унизителните битки с пастрока си, борейки се за контрола над наследството, което баща й й бе оставил, като се опитваше да го опази от злите ръце на Гарвис. В този смисъл Филаделфия имаше много общо с тази варварска страна, помисли си тя с горчиво отчаяние. И тук, и там беше едно и също. Мъжете държаха в ръце всичко, всички силни карти. По обичай, по закон, по опит, по физическа сила жената беше безпомощна пред бруталната несправедливост на това природно неравенство, без значение колко права беше тя и колко презрени бяха действията на мъжа.
Дейн дълго остана загледан в неочаквано замлъкналата девойка, след това изпусна тежка, продължителна въздишка. Не беше използвал този отговор, за да я унижи — всъщност бе целял точно противното. Способността на една жена да дари един мъж с удоволствие в леглото беше високо ценена сред чейените. Но това беше без значение за Сабрина и тя едва ли щеше да го разбере, ако се опиташе да й го обясни. Тя само щеше да се обиди още повече от факта, че той е посмял да обсъжда една забранена тема в присъствието на дама. Вдигна ръка и я сложи върху слабото рамо на момичето, чувствайки неудържимото треперене на тялото й.