Дейн промърмори някаква ругатня и остави меховете, след което сграбчи ръцете на девойката.
— По дяволите, момиче, какво има? Кажи ми!
Бузите на Сабрина порозовяха от прилив на гняв заради тона му и тя непокорно вдигна очи към него.
— И какво искаш да ти кажа?
Дейн я изгледа напълно объркан, почти облекчен от повторната проява на характера на девойката, но смутен от насоката, която бе взел гневът й.
— Кажи ми какъв кон искаш — додаде той най-сетне. — Да започнем от това.
Сабрина остана безмълвна за миг, погледна тайно към него още веднъж, преди да се изкашля смутено, също така озадачена, както изглеждаше и Дейн.
— Защо ще те е грижа какъв кон бих искала?
Бръчките по челото на Дейн се сгъстиха. Нима никой преди не се бе безпокоил за предпочитанията на момичето? Сви рамене, все още изучавайки извърнатото й надолу лице.
— Защо ще ме е грижа ли? Ами… всъщност не знам. Предполагам, по същата причина, поради която ти предлагаш помощта си на Пеещата трева в домакинската работа, макар всъщност да не си задължена да го правиш.
Сабрина се замисли над думите му. Помагаше на индианката, защото… защото изглеждаше правилно да постъпи така. Би било нелюбезно и егоистично да стои без работа на сянка. Вдигна очи към лицето на Дейн и за момент остана загледана мълчаливо към загрижеността в погледа му, преди отново да сведе смутено очи.
— В такъв случай бих предпочела кобила — говореше толкова тихо, че на Дейн му се наложи да наостри уши. Внезапната носталгия, прозвучала в гласа й, го накара да се учуди. — Имах една кобила във Филаделфия, която много обичах…
Дейн изчака, но Сабрина не каза нищо повече. Най-накрая той кимна, след това се наведе към меховете с вода. Поне момичето отново се държеше като живо, а не така, сякаш беше бездушна сянка.
— В такъв случай ще ти взема кобила, Сабрина. И ще си поговорим пак, щом се върна от лов довечера.
Но нямаха такава възможност, тъй като мъжете се прибраха късно, а Черната мечка и Пеещата трева бяха седнали се хранеха само на няколко фута от тях. Дейн беше застрелял прерийна яребица, която индианците не харесваха много, но Сабрина я изяде с удоволствие, като се чудеше дали Дейн си е спомнил, че тази птица й е харесала първата вечер — или по-точно първата сутрин, тъй като вечерта беше заспала — и бе положил специални усилия да хване точно яребица. Тя не смееше да допусне тази възможност, тъй като поставяше под съмнение услугите, които този мъж настояваше да й предложи. Какво беше тя за него, та да настоява да й помогне? Във всеки случай, напомни си мрачно тя, дори Дейн доброволно да желаеше да й помогне, ако тя му разкажеше цялата история, какво би могъл да стори той? Не можеше да промени нито законите, които я притискаха, нито човека, който безжалостно я изнудваше. Но тъй като чувствата й отново се бяха пробудили за болезнен живот, тя му бе задължена за помощта, която се опитваше да й предложи, и му се усмихна веднъж с колеблива признателност, вперила очи в неразгадаемия му сив поглед, с който той я изучаваше.
На следващия ден беше още по-хладно, при все че по пладне се затопли и пролетното слънце грееше приятно над нея, докато отново се трудеше над изпънатите кожи.
— Белия орел ме помоли утре да те уча — предпазливо заговори Сребърния гълъб, като й показа чифт довършени мокасини и малка кожена кесийка, пълна с разноцветни мъниста. Не спомена колко доволна бе, когато чу нежността в гласа на воина, докато произнасяше името на Бялата роза. В края на краищата може би нямаше да изпрати момичето обратно у дома при баща му. — Той каза, че хубавите жени обичат да правят хубави неща. Никаква работа повече при миризливата кожа.
Устните на Сабрина се извиха в слаба усмивка, докато приемаше предложението на Сребърния гълъб с учтиво кимване. Дейн Морган знаеше за жените повече, отколкото бе предполагала. Беше изненадана от досетливостта му, а също и от това, че Сребърния гълъб се бе изчервила, докато произнасяше индианското му име. Ако си беше вкъщи и бе забелязала подобна реакция у младо момиче, би предположила, че става дума за младежко увлечение. Филаделфия или прерията — може би това оставаше едно и също. Дейн Морган беше красив мъж и, изглежда, тези хора го почитаха.
— Белия орел иска твърде много от Сребърния гълъб.
Момичето поклати отрицателно глава и бързината, с която го стори, потвърди подозренията на Сабрина. Е, помисли си тя, изненадана от тази мисъл, Сребърния гълъб можеше да направи и по-лош избор.
— Как се прави? — попита тя, като вдигна мокасина в едната си ръка, а кесията в другата.