Сабрина кимна и въздъхна, без да престава да работи прилежно над вече станалата доста голяма украса от мъниста.
— Но какво би могъл да направи, след като вече е женен за нея.
— Ще я върне на баща й.
Девойката спря работата си и го изгледа удивено.
— Искаш да кажеш, че разводите са разрешени сред чейените?
Дейн кимна, като прикри усмивката си.
— Да, Сабрина. Всъщност те не са нещо чак толкова необичайно.
Сабрина се замисли за миг и веждите й се сключиха в намръщено изражение.
— Значи, ако един воин се отегчи от жена си, просто я праща да си опакова багажа? След като бедните жени по цял ден превиват гръб, докато вие, воините, играете на зарове или хвърляте топки напред-назад с онези пръчки с прикрепен на тях ремък, или се забавлявате с конни надбягвания и други подобни?
Дейн не се помъчи да скрие усмивката си от нарастващото възмущение на момичето, наслаждавайки се на гнева, който започваше да осветява очите й с изумруден огън.
— Е, освен това се занимаваме и с малко лов.
— Това е най-голямата несправедливост, за която съм чувала! Не мога да си представя как бедните индианки търпят това!
— Виж какво, Сабрина — засмя се разколебано Дейн, като реши, че е време да я поохлади малко. — Раздялата тук е валидна и за двете страни. Ако жената пожелае, тя също може да напусне мъжа си. Баща й винаги е щастлив да я приеме обратно. Обикновено винаги може да я омъжи отново и да получи още коне и кожи.
Сабрина го погледна смаяно.
— Искаш да кажеш, че те купуват жените си? В замяна на коне и други неща?
— Това не е истинска покупка, Сабрина. Повечето жени сред чейените имат по-голямо право на глас при избора на съпруг, отколкото някои от жените в нашето общество. Ето бащата губи една от своите работнички. Затова заслужава някаква компенсация.
Сабрина само поклати глава, тъй като мнението й по въпроса напълно се беше объркало и върна вниманието си към мокасините. Трябваше да обмисли обясненията му, преди да се съгласи или да ги отхвърли.
— Във всеки случай Сребърния гълъб ще остане без майка. Не съм убедена, че това ще й е от голяма полза.
Дейн я изгледа озадачено.
— Сребърния гълъб ти е казала, че…
— Да, че Смеещата се вода е втората жена на баща й. Така че…
Сабрина се запъна и вдигна очи, за да види изражението на лицето на Дейн.
— Какво искаше да кажеш?
Дейн повдигна рамене и потрепери мислено, заради посоката, която бе взел разговорът. Беше се надявал, че поне тази част от живота на чейените ще остане скрита.
— Сабрина, аз… — размърда се неспокойно той заради неочакваното недоверие, което бе накарало очите на момичето да се разширят от ужас.
— Да не искаш да кажеш, че те имат по две!
— Сабрина — в гласа му прозвуча сдържано раздразнение, а обветреното му лице се смръщи, — да, понякога чейените взимат повече от една жена. Но това не е само за… за… — Дейн не можа да измисли достатъчно деликатна дума и предпочете да не казва нищо, тъй като не желаеше да повдига нов спор, подобен на онзи от първата нощ. — Сама си забелязала колко тежка е работата на жените. Ако един воин е в състояние да изхранва две жени, това много облекчава тяхната работа.
— Това е отвратително! — изсъска Сабрина. Иглата й яростно се заби в меката кожа. — Това е… това е неморално. Това противоречи на всички християнски…
— Но чейените не са християни, Сабрина — прекъсна я той. — Този обичай не вреди никому, а всъщност дори напротив. Заради непрестанните междуплеменни войни и рисковете на лова жените винаги са повече от мъжете. Някой трябва да им осигурява храна и да се грижи за тях. Нима би предпочела да ги видиш как умират от глад?
— Сам ми каза, че от вождовете се очаква да бъдат щедри с хората, които не могат да ловуват сами. Значи тези жени няма да гладуват… освен ако не ме лъжеш — зелените й очи проблеснаха й се забиха напрегнато в него.
Дейн помръдна сконфузено и изпусна тежка въздишка.
— Права си, Сабрина. Няма да умрат от глад. — Щеше да бъде меко казано безполезно да се опитва да й обяснява как щеше да изглежда животът на чейенските жени без съпруг. За кого щяха да правят красивите си постелки? Кой щеше да обучава малките им синове на уменията, от които се нуждаеха, за да оцелеят? Кой щеше да ги радва върху бизонските кожи през дългите нощи? Особено последното. Дейн много добре знаеше колко назад бяха цивилизованите жени в това отношение. За Сабрина би бил непонятен фактът, че индианките се отнасяха към правенето на любов като към удоволствие, а не като към неизбежно задължение. — Съжалявам, че не успях да го прикрия от теб.