Когато мъжете привършиха втората си паница храна, Сабрина понечи да се изправи на крака с намерението да ги събере и да ги изнесе навън, за да ги почисти с пясък и вода. Но Черната мечка се размърда и каза нещо на жена си, докато ставаше на крака.
Пеещата трева го изгледа за миг, а изражението й беше по-ясно от всякакви думи. Каквото и да искаше той, тя бе прекарала един дълъг и тежък ден, и беше изморена. Явно не й се искаше да прави това, което той беше предложил.
Черната мечка добави още нещо, този път по-настоятелно. Индианката въздъхна, но сви рамене и посегна към купчината съдове в ръцете на бялата девойка.
Сабрина се смути и се зачуди дали не беше направила нещо, с което бе обидила воина. Погледна към Дейн, който тъкмо се изправяше, но неговото лице изразяваше безгрижие, докато изричаше някакви гърлени думи на чейенски.
Черната мечка кимна и последва Пеещата трева извън типито. Дейн остана в мързелива поза, отпуснал едното си коляно настрани и кръстосал ръце пред гърдите си, докато наблюдаваше действията на индианците. След това се обърна към девойката и й се усмихна, при все че сивите му очи останаха замислени. Пристъпи към нея и сложи ръце на раменете й. Сабрина леко се намръщи, но той само поклати глава и се наклони към нея, за да може да говори тихо до ухото й. Дъхът му погъделичка златната коприна на дългата й коса.
— Струва ми се, че усещам как капанът щраква, Сабрина.
Сабрина извърна намръщеното си лице към него и го погледна въпросително, но само се смути още повече от предупреждението, което изразяваха сивите му очи. Изведнъж тя пребледня, тъй като разбра какво искаше да й каже и само кимна сковано. Разбира се. Ако бялата жена не можеше да прави любов в присъствието на други хора, тогава щяха да им осигурят спокойствие. А утре, ако бизонските постелки все още бяха непокътнати, картите им щяха да бъдат разкрити.
Дейн вдигна глава, като се противопостави на желанието си да погледне към покрития с кожи вход на типито или към обикновено здраво стегнатите шевове на стените. Навън беше тъмно. Той и Сабрина стояха между светлината на огъня и почти непрозрачните бизонски кожи. Може би силуетите им можеха да бъдат видени отвън, застанали близо един до друг. Може би това щеше да задоволи чейените. А може би не, мрачно си помисли той. Колко още трябваше да продължава този маскарад?
Сабрина потрепери леко под ръцете му и погледът му се върна към пепелявото й лице, преди главата му да се наклони към устните й.
— Дейн, аз… — Сабрина се запъна, а красивото й лице почервеня. Тя започна да трепери и заби поглед в пода от смущение. Съмняваше се, че една чейенка би била толкова невежа по тези въпроси. — Аз не знам как… искам да кажа, какво да правя.
— Всичко е наред, Сабрина. Аз знам. Просто недей да пищиш. Става ли?
Тя се насили да кимне сковано, но започна да трепери още по-силно, щом Дейн вдигна ръце, за да я прегърне. Никога преди не бе усещала толкова силно истинската му физическа същност, силата на ръцете, които я прегръщаха, твърдите мускули на мъжественото му тяло. Тя вдигна инстинктивно ръце, притисна длани към гърдите му и почувства силното, равномерно биене на сърцето му, усети повдигането на гръдния му кош при всяко вдишване. Това я изплаши, тъй като почувства невероятната му сила в сравнение с крехкото й тяло: Изплаши я самата мисъл да се довери толкова много на някакъв мъж. Но наистина нямаше шанс, напомни си тя, освен ако нямаше желание да стане жена на някой индианец.
Дейн изчака толкова дълго, колкото посмя, като само вдигна ръка, за да отмахне дългите, преплетени вълни на косите от лицето й. Сутринта я бе видял несръчно да реше косата си с примитивния гребен на чейените — необработена кожа от бизонски език. Но сега косата й беше разбъркана от вятъра, а плитките й се спускаха от раменете към кръста й, досущ като златен водопад, изящни и копринени. Дейн нежно стегна прегръдката си около тънкия й кръст, притегли я към себе си и повдигна красивото й, потъмняло от слънцето лице с пръсти. Сабрина незабавно се напрегна, а лицето й пребледня на игривата светлина на огъня, но не издаде никакъв звук, нито направи някакви усилия да избегне топлото, сухо докосване на устните му. Стоеше вдървена в прегръдката му, а сърцето й биеше в бесен ритъм. Опитваше се да насили тялото си да се отпусне в несвойствената твърдина на прегръдката на Дейн. Устните му нежно докосваха нейните, без да настояват, просто я галеха, след това отново се откъсваха и преминаваха по крайчеца на косите й, на очите, по скулите й.