Сабрина усети, че тялото й все още трепери. Неспособна да спре, тя неочаквано се почувства признателна за силата на ръцете, които я обгръщаха. Те не биха й позволили да падне. Почувства, че главата на Дейн отново се накланя, лицето му погалва страната й и се потрива в косата й. Чу го да мърмори тихи, успокоителни думи. Отпусна глава и я опря на ризата му от еленова кожа, а от устните й се откъсна тих стон. Сабрина пое дълбоко дъх, за да заглуши треперенето си, уверена, че долавя силния му, мъжествен мирис, миризмата на кожа, грубия му допир до меката кожа на бузите й. Спря за миг, след това вдигна лицето си, за да срещне устните му.
Топлата тежест на устата му притисна главата й назад, към желаната сила на ръката му и Сабрина започна да се отпуска, открила в прегръдката му успокоение вместо страх. Устните й се отпуснаха под неговите, а гърдите й изпуснаха нежна въздишка, щом се притиснаха към неотстъпчивата твърдост на гръдния му кош. Сабрина вдигна ръце и го прегърна през шията, почувствала много добре странната слабост, която се надигаше в тялото й. Беше признателна за незабавното стягане на ръката му около кръста й.
Дейн се усмихна леко и откъсна устни от нейните, за да погали още веднъж мекото злато на косата й. Това момиче отново го бе изненадало. Сякаш знаеше какво прави. Студената напрегнатост се бе разтопила в сладка мекота, а красивото й лице беше обагрено от изящните цветове на светлината, идваща от огъня. Раздалечените й очи бяха притворени, обградени от бадемовите полумесеци на гъстите, дълги мигли, които засенчваха изпъкналостта на високите й скули и смекчаваха красотата на лицето й. Устата й предлагаше медена сладост, а стройното й тяло се притискаше към него, вече без всякакво напрежение. Трябваше да полага усилия, за да не забрави, че играеха игра.
Отново наведе тъмнокосата си глава към Сабрина, опитвайки се да заглуши огньовете, разпалени от мекотата на устните й, насилвайки се да не забравя, че отвън вероятно имаше воини на чейените, които наблюдаваха представлението. Сабрина отново въздъхна и меката, заоблена пълнота на гърдите й се издигна и спусна край гръдния му кош, изпращайки инстинктивна реакция в собственото му тяло, която не искаше да слуша нарежданията на ума му.
Ръцете на Сабрина се стегнаха около шията на Дейн, тъй като някаква странна слабост направи коленете й коварно нестабилни. Устните му срещнаха нейните с по-голяма сила. Сабрина отстъпи под нея, отведе нараняващата мощ от тях и я смекчи с нежността на устните си. Изведнъж се почувства замаяна и се прилепи още по-близо към надеждната сила на Дейн.
Ръката зад гърба й се стегна неволно, така че тялото й се притисна към неговото. Дейн повдигна за малко глава, завъртя я от удоволствие и отново се наведе, за да потърси устните й. Езикът му очерта влажната пълнота на леко разтворените й устни, преди да докосне тъмната им сладост. Сабрина простена, без дори да осъзнае, че е издала звук, усетила как някаква незнайна нужда се разлива в тялото й и кара сърцето й да препуска. Дишането й внезапно се учести и стана задъхано. Почувства как езикът на Дейн я подканя да разтвори устни, да му позволи отново да проникне в нея и тя отпусна глава, подчинявайки се на желанието му.
Горещият вкус на езика му изпълни устата й, когато Сабрина лакомо притисна устни към Дейн и раздвижи езика си, за да отвърне на ласката му. Той се обви за миг около нейния език, след това последва пътя на отстъплението му и се плъзна навътре в устата й, вкусвайки едновременно сладкия и кисел дъх на изсушените плодове от вечерята. Гърдите й тръпнеха от допира до твърдите му мускули. Сабрина неволно се притисна по-близо до него, забравила всички страхове и възражения срещу правенето на любов. Чу тихите звуци, които Дейн издаваше от удоволствие до ухото й, и се усмихна, усещайки как те задоволяват някакво нейно вътрешно желание, чието съществуване дори не бе подозирала. Стисна по-здраво широките му рамене и преплете пръстите си в гъстите, лъскави вълни на тъмната му коса, принуждавайки го да притисне устата си към нея.
Дейн се подчини с нов приглушен стон, като почти я повдигна от земята със силата на прегръдката си, а мускулестото му тяло се отърка в мекотата й. Сабрина гладно се изви в дъга към него, като притисна инстинктивно бедрата си към надигащата се под панталоните му от еленова кожа твърдина, напрягайки се да смаже с прегръдката си настойчивите тръпки на гърдите си. Едната ръка на Дейн се отдели от кръста й и се плъзна нагоре, за да обхване великолепието на гърдите й, а пръстите му се раздвижиха в ласка, от която тялото й се изпълни с безкрайно удоволствие. Сабрина почувства как внезапен трепет отслабва тялото й и почти се свлече под яростната му атака. Дейн я взе на ръце, отнесе я до меката купчина от бизонски кожи и внимателно я положи върху тях, като след това сам легна, почти покривайки тялото й със своето.