Сабрина безпомощно отпусна глава назад, а пръстите й се преплетоха в косата му. Почувства как устата му се докосва до нежната й шия като изсушаващ пламък. Цялото й тяло се разтресе от вълните на неутолимо желание. Сабрина почувства топлината на крака му върху бедрата си и инстинктивно се размърда, повдигайки се към тежестта му и подчинявайки се на настойчивостта, с която той се притисна към нея в отговор. Ръката на Дейн се плъзна към копчетата на роклята й, разкопча ги до корсажа й, след което разтвори краищата на дрехата и обсипа коженото й деколте с ласки. Устните му лакомо се плъзнаха по дължината на шията й. Едната му ръка отново се спусна към гърдата й, повдигна я над дантеления ръб на корсажа и устата му гладно се впи в тъмното й зърно.
Сабрина извика силно в екстаз и се загърми в безпомощно желание. Тъмната изпъкналост на зърното й се напрегна и се надигна от докосването му, отговаряйки с твърдостта си на горещите ласки на езика му, тръпнещо и жадуващо за още, и още, и още.
Дейн протегна ръка към плътната тъкан на роклята й, придърпа я високо над коленете й и плъзна ръка под нея, достигайки меката белота на стройния й дълъг крак. След това проследи извивката му нагоре, към тъмнината, а пръстите му докоснаха като с перо невероятната мекота на вътрешната страна на бедрата й, като ги подканиха нежно да се разтворят по-широко и да се притиснат по-силно към хълбоците му.
Главата на Сабрина изведнъж се удари в кожите. Тя извика стресната, когато Дейн неочаквано я отблъсна от прегръдката си, претърколи се настрани от нея и скочи на крака с едно плавно движение. Тя отвори изплашено очи и веднага вдигна ръка да прибере разтвореното деколте на роклята си и да придърпа полите си надолу. Видя на светлината на огъня как ръката на Дейн се плъзна към конча на високия, украсен с ресни ботуш и измъкна нож, който проблесна като сребро в сянката на типито.
— Дейн, недей! — извика тя, опитвайки се да се изправи. — Дейн!
Бягащия вълк се оказа по-бързо. Ръката му се стрелна и сграбчи китката на приятеля му. За миг двамата се пребориха за контрола над ловджийския нож, който зловещо проблясваше на непостоянната светлина. Индианецът гърлено изруга на чейенски, миг преди да отпусне ръката на Дейн. Сабрина потрепери и разтърси глава, за да принуди мозъка си отново да заработи. Така бе потънала в любовните ласки на Дейн, че почти бе забравила каква беше целта им. Всъщност беше забравила къде е, коя е, беше забравила всичко, освен яростната, настойчива радост, която караше тялото й да пее.
На слабата светлина на огъня в типито стояха трима от воините на чейените. В ням ужас Сабрина отметна кичурите коса, които се бяха преплели по време на любовните ласки върху лицето й. Колко ли време бяха стояли край тях, преди тя и Дейн да осъзнаят присъствието им? Мярна й се и един друг въпрос, който я зашемети дори още по-силно. Какво щеше да се случи, ако не се бяха появили?
Разговорът премина на английски, тъй като Дейн беше прекалено разгневен, за да си спомни, че трябва да говори на чейенски.
— Какво става тук, по дяволите?
Бягащия вълк посрещна яростта на приятеля си, без да мигне, дори тайно облекчен от реакцията му. Нима би могло да остане някакво съмнение при вида на този мъж, чието любовно удоволствие беше прекъснато? Дори дива планинска котка, правеща любов със своята партньорка, не би могла да ръмжи по-яростно.
— Полския ястреб се усъмни в думите на Белия орел и го каза на съвета на чейените. Бялата антилопа — Бягащия вълк посочи към третия индианец, който стоеше неподвижно, при все че черните му очи блестяха враждебно — дойде да прецени кой казва истината и кой е лъжецът.
— И по каква причина вождовете на чейените се усъмниха в думите ми? — Дейн намръщено се обърна към възрастния вожд, отчаяно опитвайки се да въведе някакъв ред в мислите си. Исусе Христе! Напълно бе забравил, че може би ги наблюдаваха. Почти беше готов да започне да се люби с това момиче.
— Стори ни се, че при това пътуване Белия орел няма голямо желание за любов.
Сабрина начумерено погледна към възрастния индианец. Значи той беше един от четиридесет и четиримата индианци, които ръководеха племето. И при все че набръчканото му лице изглеждаше сериозно, стори й се, че забелязва някакъв слаб блясък — може би озадачение? — в тъмните му очи.
— Нима съветът на чейените няма по-важна работа от това да брои колко пъти един воин прави любов с жена си? — Гласът на Дейн все още беше гневен и Сабрина го погледна изненадано. Изглеждаше наистина ядосан. Или беше прекрасен актьор, или също бе забравил, че само се преструваха.