— Съветът на чейените се извинява, че прекъснахме удоволствието ти, Бял орел — гласът на Бялата антилопа прозвуча помирително, но съдържаше прикрит присмех. — Един воин има много нощи с жена си, но има само един живот. Помислихме си, че ще е мъдро да предотвратим предизвикателството към Бога Слънце, което би могло да те изложи на опасност.
Сабрина рязко пое дъх. Предизвикателство към Бога Слънце? Сребърния гълъб й беше разказала за този обичай. Отсъждане на истината чрез изпитание. Това ли искаше Полския ястреб — да подтикне Дейн към явен сблъсък? Неволно погледна към него и видя, че чейенът неучтиво гледа право към нея, което само по себе си беше обидно. Индианецът извърна глава и суровото му, грубо лице се очерта странно заплашително на светлината на огъня. Заговори рязко на чейенски с възрастния вожд и Сабрина, разтреперана от неочакван страх, притисна колене към гърдите си.
Дейн почервеня от гняв, пристъпи крачка напред към воина, но Бялата антилопа поклати побелялата си глава и като застана между двамата мъже, вдигна ръка с длан напред.
— Кажи му, че не е негова работа дали една жена предпочита да бъде облечена, когато прави любов — Дейн умишлено се премести, за да закрие с тялото си Сабрина от индианеца. — И му напомни, че е неучтиво да зяпа жената на друг воин.
Сабрина видя как Бялата антилопа кимна утвърдително и почувства, че дишането й започва да се успокоява. По изражението, което се четеше в черните очи на вожда, тя предположи, че той е убеден в правата на Дейн над нея и е раздразнен от продължаващите обвинения на Полския ястреб. Вождът промърмори нещо на чейенския воин, кимна им, след което се обърна и направи жест на враждебно настроения индианец да го последва.
Бялата антилопа спря още веднъж до входа и каза нещо през рамо, а в старческите му очи проблесна неприкрито веселие. Думите му бяха на чейенски и Сабрина не разбра нищо, освен името на Дейн. Каквото и да бе казано, то извика усмивка на обикновено безстрастното лице на Бягащия вълк. Дори Дейн с неохота се усмихна на шегата и кимна на излизащия вожд.
Бягащия вълк остана още малко. Тихо каза нещо на чейенски, след това също кимна и тръгна към изхода, като се постара да прикрива смеха си, докато е в типито. Доста дълго си бе патил от закачките на Белия орел заради любовта си към Сладката череша. Въпреки това никога не бе вадил нож срещу някой, който неволно го бе прекъснал. Нито пък бе реагирал остро като ранен вълк срещу това, че някой друг воин е погледнал жена му. Засмя се в хладния нощен въздух и весело разтърси черните си плитки. Белия орел ще чуе доста неща за тази нощ, когато следващия път дойде при тях. Сладката череша поне беше добра домакиня и имаше ясна представа какво може да се случи върху бизонската постеля. Не правеше грешката да си легне облечена, така че после да му е нужен цял час, за да се добере до удоволствието си, замотан в дрехи и поли, и дори островърхи обувки. Бягащия вълк отново се засмя, горящ от желание да разкаже случката на жена си. Сладката череша имаше да се смее, когато й разкаже за странния характер на момичето, в което Белия орел се беше влюбил толкова силно.
Дейн остана мълчалив край загасващия огън, загледан в тръгващите си воини. Наведе се само за да постави ловджийския си нож в капията, закрепена от вътрешната страна на ботуша му. Какво ставаше с него, по дяволите? А също и с момичето. Всъщност беше ли се случило нещо с нея? Дали просто се бе оставила да я води, като бе продължила да му вярва, мислейки, че всичко е част от пиесата, в която се бе съгласила да участва? Дали се бе побояла да се възпротиви от страх да не ги разкрият? Дейн си пое дълбоко дъх, отиде и се освежи с вода, след което занесе една чанта на девойката, която седеше мълчаливо, сгушена върху бизонските кожи.
Сабрина промърмори някаква благодарност и почувства как лицето й почервенява от смущение под погледа на Дейн. Как можа да направи това? Да позволи на този мъж да целува гърдите й. Да се гърчи под топлата му тежест като животно на припек. Какво ставаше с нея, та докосванията на ръце му й бяха доставили такова изгарящо удоволствие? И какво ли си мислеше сега Дейн за нея. Нито една истинска дама не би повярвала, че подобни похотливи, злонамерени действия могат да бъдат само маскарад.
— Сабрина, аз… — започна неуверено Дейн, като се изкашля, а очите му озадачено се спряха върху сведеното лице на девойката. Как изобщо би могъл да се извини, след като дори не можеше по подходящ начин да спомене това, което бяха направили? — Аз… мм… съжалявам за… за това, че отидох толкова далеч в преструвките ни. Боя се, че се възползвах от твоето… сътрудничество. Истината е, че всъщност напълно забравих какво точно правим. Надявам се да ме разбереш.