Бягащия вълк и Сладката череша стояха и наблюдаваха приближаването на Дейн и Сабрина. Бяха само на няколко ярда от тях, когато неочаквано Сладката череша избухна в кикот, закри устата си с ръка и се втурна в типито. Дейн забави крачка и погледна учудено след скрилата се жена.
— Жените не могат да мислят сериозно — навъсено рече Бягащия вълк и смръщи вежди, при все че неговите очи също играеха весело. Добре знаеше за какво се смее жена му. Снощният му разказ за това, как бялата жена бе правила любов напълно облечена, така я бе заинтригувал, че го бе накарала сами да го изпробват. Двамата си бяха легнали върху бизонските постелки с дрехите. Прекараха близо час, през повечето време разтърсвани от смях, като се опитваха да се справят с дрехите, които сякаш бяха навсякъде, макар че изобщо не ги искаха.
Дейн повдигна рамене, въпреки че изражението му не беше много убедено.
— Конете готови ли са?
Чейенът кимна и посочи към сина си. Беше доловил острата нотка в тона на приятеля си. Подозираше, че Дейн не му е простил напълно снощното нахлуване. Може би Бялата роза се е побояла, че ще последва ново прекъсване, и това им е попречило да продължат.
Сребърния гълъб пристъпи срамежливо от типито, последвана от майка си, която бе успяла да овладее смеха си. Младото момиче отиде до Сабрина и й подаде мокасините, които тя бе започнала да украсява предишния ден. Сабрина ги прие с известна изненада, удивена от това, че бяха вече напълно завършени. Момичето сигурно бе работило над тях цяла нощ.
— Благодаря ти, Сребърен гълъб. Ти си много, много мила — устните на Сабрина, извити в усмивка, изведнъж потрепериха. Беше се привързала към срамежливото младо момиче, понеже Сребърния гълъб й бе предложила искрено приятелство. Зачуди се дали би била толкова любезна, ако ролите им бяха разменени. Импулсивно вдигна ръце и разкопча верижката на малкото златно сърне, което носеше на шията си от малка. Не й се искаше да се разделя с него, защото й беше скъп спомен — подарък от баща й, точно преди да умре, но нямаше какво друго да й даде. Сабрина посегна да го окачи на шията на Сребърния гълъб и не забеляза изненадания поглед на Дейн. Бягащия вълк се намръщи и поклати глава, пристъпвайки напред.
— Бяла роза, няма нужда да даваш подарък на Сребърния гълъб. Мокасините са сватбен подарък за теб.
Сабрина бързо погледна към Дейн, страхувайки се, че е направила нещо нередно. По лицето му не личеше недоволство, така че тя също поклати глава в отговор, като внимаваше да не срещне погледа на индианеца.
— Оценявам високо подаръка на дъщеря ти, Бягащ вълк. Разбирам, че го получавам, защото Белия орел се ожени за мен. Но освен това Сребърния гълъб ми предложи приятелството си. Искам да запази медальона ми като спомен за дружбата ни.
Тъмните очи на Сребърния гълъб се обърнаха към баща й в безмълвна молба. Бягащия вълк сви рамене и отстъпи. Обичаше да глези жените, а Сребърния гълъб беше любимата му дъщеря.
— Така да бъде тогава.
Сладката череша се приближи и като застана до Сребърния гълъб, заговори на чейенски с любезно изражение. Младото момиче преведе думите й на английски:
— Майка ми казва, че съжалява, че не може да говори твоя език. Тя ще го научи, за да може да разговаря, когато се върнеш с Белия орел. Тя иска да знае повече за бяла жена. Ще те научи на повече чейенски неща, за да бъдеш добра съпруга на воин.
Сабрина кимна и усмихнато погледна към Сладката череша. Спомни си разказа на Дейн за романа й с Бягащия вълк и усети, че я пробожда завист. Индианка или не, всяка жена би била щастлива да държи в ръцете си сърцето на един хубав мъж.
Дейн неспокойно изчака край кобилата, като се надяваше, че Сабрина няма да го притесни прекалено много с възраженията си за язденето с мъжко седло. За негово учудване девойката не каза нищо, а само въздъхна и се помъчи да мушне крак в седлото, без да повдига много полите на роклята си. Дейн побърза да й помогне, като я хвана през кръста и с лекота я прехвърли върху седлото. Видя, че Сабрина се изчервява и се мъчи да скрие, доколкото може краката си.
— А ти на какво ще яздиш, Дейн? — тя изведнъж се смути и погледна към кафявия гръб на жребеца му, върху който нямаше нищо друго, освен една подложка.