— Накъде сте се запътили? — смотолеви той, като най-сетне успя да откъсне очи от момичето.
— Към Денвър — отговорът на Дейн беше къс, но не нелюбезен, и бе съпроводен с добродушна усмивка над русата глава на момичето.
— Самият аз идвам оттам — кимна Джеймисън. — По-добре се оглеждайте внимателно. Неколцина команчи ме преследваха доста време, но накрая успях да се отърва от мръсниците — той се намръщи, а на лицето му се появи кисела усмивка. — Разбира се, тебе тая работа не те тревожи, щото си някакъв вожд, доколкото знам, нали?
— Сред чейените, Блу, а не сред команчите. Налетяхме на една тяхна група и успяхме да им се измъкнем едва през нощта.
— Чейени или команчи — сви рамене Джеймисън и като се наведе, изплю една кафява храчка близо до копитото на коня си, — ква е разликата как ще ги наречеш? Всичките са все същите мръсни и миризливи диваци.
Сабрина незабавно се намръщи. Бузите й се зачервиха при спомена за Сребърния гълъб и останалите.
— Не съм съгласна, мистър Джеймисън. Тъй като току-що идвам от едно село на чейените, мога да заявя, че индианците всъщност са доста чисти. Поне доста по-чисти от всички тук присъстващи… особено от един от нас.
Джеймисън удивено повдигна вежди, прекалено зашеметен, за да забележи, че в очите на Дейн за миг проблесна подобна изненада.
— Да не искаш да кажеш, че си завел момичето в индианско село, копеле такова? Сигурно си си загубил ума! Нали знаеш, че от всичко на света червенокожите най-много обичат да се лепнат за някоя бяла жена и…
— Блу! — бързо го прекъсна Дейн. — Госпожица Уелс е добре възпитана.
— О! — сепна се мъжът, като отново обърна глава към момичето и докосна с пръсти шапката си, гледайки я с неудобство. — Съжалявам, мадам. Надявам се, че не съм ви оскърбил.
Сабрина хладно поклати глава, без да казва нищо. Не, не беше я оскърбил. Всъщност нямаше представа какво искаше да каже този мъж. В продължение на няколко минути двамата мъже си говориха за хора, които не познаваше, и споменаваха имена на местности, за които не бе чувала Чери Крийк, Крипъл Крийк, Пайкс Пийк, Лукаут Маунтин. Говореха на език, който слабо напомняше на английския, но беше толкова свободно изпъстрен с диалектни изрази, че едвам успяваше да ги разбере.
Дейн се държеше напълно спокойно в присъствието на непознатия, така че Сабрина предположи, че той не представлява опасност за тях, макар да беше удивена как един човек може да бъде толкова недодялан. Беше сметнала Дейн Морган за груб и нецивилизован, но в сравнение с Блу Джеймисън той беше истински принц. Дрехите на Дейн бяха изработени от еленова кожа, но бяха направо безупречни спрямо облеклото на мъжа. Освен това му бяха по мярка, дългите ресни подчертаваха ширината на плещите му, а панталоните открояваха дългите му крака. Освен това — слава на Бога — Дейн не дъвчеше тютюн, каза си тя, като смръщи нос, щом Джеймисън отново се изплю, оставяйки малка следа от слюнка да се стича по брадата му. Дейн беше гладко избръснат, като всеки мъж от обществото. Може би й бе отказал някои учтивости, но поне следеше езика си нещо явно непознато тук, ако се съдеше по начина, по който говореше Блу Джеймисън. Може би Дейн не се къпеше толкова често, колкото мъжете във Филаделфия, но… Сабрина се намръщи, озадачена от бледия спомен. След това неохотно го остави да излезе на преден плат, за да го обмисли. Не си бе позволила дори да си помисли за онова, което се бе случило между нея и Дейн предишната вечер в чейенското типи, но… пръстите й се бяха преплитали в гъстата му, тъмна коса, толкова мека и блестяща, миришеща приятно, подобно на сапуна, който Дейн бе използвал първия ден, за да измие от лицето й засъхналата кръв на мъртвия индианец.
Значи, докато бяха стояли в селото на чейените, Дейн се беше изкъпал, а тя се бе задоволила с речната вода и с няколко стиски треви и приятно миришещи листа. Беше й се наложило да мие косата си повече от час с подобни примитивни средства, преди да стане достатъчно чиста. Значи Дейн Морган беше най-цивилизованият човек на запад от Мисури в сравнение с Блу Джеймисън и донякъде дори с нея!
— Откъде сте, госпожице?
Неочакваният въпрос на мъжа стресна Сабрина и тя мигновено се изчерви, опитвайки се да оформи отговора си. За нещастие Дейн вече бе казал на мъжа името й. Не й се искаше да разкрива повече от това. Наемниците на пастрока й сигурно вече я търсеха. Колкото повече разказваше за себе си на случайно срещнати хора, толкова по-лесно щяха да я открият. Най-сетне Сабрина сви рамене и се усмихна леко.
— Едно от първите неща, които мистър Морган ми каза, беше, че подобни въпроси тук са нежелани, мистър Джеймисън. Ще ви предложа една сделка — вие няма да ме питате и аз няма да ви питам.