— Ела, Сабрина — Дейн се усмихна мрачно и хвана отпусната ръка на момичето. — Това място ще трябва да те научи да не се качваш на дилижанси, когато не знаеш къде отиват.
Сабрина го последва безмълвно и се сви, щом влязоха в бара. Към тях се приближиха Блу Джеймисън, придружен от един як мъж, провесил в ръката си пушка. Носеше я така небрежно, както друг мъж би носил чадъра си.
— Не те чаках скоро, Дейн, или поне не чак толкоз скоро. Кво мога да сторя за теб?
— Трябват ми две стаи, Луис, или поне една — за това момиче. Тя ми е далечна роднина. Осиротяла е и идва да живее при мен.
Мъжът кимна и погледна любопитно към Сабрина, преди отново да отпрати погледа си към Дейн.
— Няма проблеми. Новината, че на юг са намерили злато, разкара повечето от хората тук. Имаме свободни стаи в излишък.
Един млад мъж, седнал до бара, се обърна, приближи се до малката група, усмихнат протегна ръка за поздрав.
— Дейн! Какво, по дяволите, правиш…? — изведнъж той заекна и почервеня, щом забеляза Сабрина. Сграбчи с ръка шапката си, докато бързаше да поднесе извиненията си. — За Бога, съжалявам, госпожице. Не ви видях.
— Сабрина, това е Тревис Брюстър — на лицето на Дейн се появи иронична усмивка, докато ги запознаваше и наблюдаваше как лицето на момъка става дори още по-червено. — Тревис ми е приятел. При това е много добре възпитан, както сама виждаш. Сигурно ще ти е приятно да си поговориш с него.
Младият мъж кимна с глава. Сабрина се намръщи, тъй като бе доловила насмешката в гласа на Дейн и това я беше объркало.
— Приятно ми е да се запозная с вас, госпожице…
— Морган — побърза да му подскаже Сабрина, като повдигна леко вежди при дяволития поглед, който й хвърли Дейн.
— Искате да кажете, че сте госпожа? — момъкът с недоумение погледна към Дейн.
— Не, тя ми е далечна братовчедка, но очевидно носи същото име.
От стълбите, водещи към втория етаж, долетя женски глас.
— Дейн Морган? Каква приятна изненада! — Жената изтича надолу по стълбите и нетърпеливо побърза да се присъедини към малката група, плъзна голата си ръка зад гърба на Дейн, за да може да се повдигне на пръсти, и залепи устата си в неговата.
Сабрина ги зяпна глупаво, поразена от тази неприкрита проява на чувства. А след това, щом забеляза блестящата рокля от розов сатен, с която беше облечена жената, дълбоко изрязания й корсаж, както и грима на лицето й, Сабрина възкликна и извърна лице, което беше добило същия цвят, като този на роклята на жената. Тази жена беше проститутка.
— Това е Керълайна — поясни Тревис Брюстър с болезнено смущение. — Тя е… тя е нещо като приятел на Дейн.
Сабрина успя да кимне, като все още внимаваше главата й да е добре извърната настрана от жената. Бог знаеше какво щяха да направят след целувката!
— Да, несъмнено са много близки приятели! — промърмори тя, чувствайки прилив на необяснимо раздразнение.
— За Бога, Дейн! Коя е тази?
Сабрина извърна глава и откри, че жената се взира в нея и я оглежда от главата до петите с неприкрито весело изражение. Лицето на Сабрина пламна в миг и тя вирна гордо брадичката си.
— Това, скъпа ми Керълайна, е една млада дама, нещо, което не очаквам да можеш да познаеш — Дейн се усмихна, докато говореше, развеселен от искрите, които хвърляха очите на бар дамата, както и от справедливия гняв на почервенялата Сабрина.
Керълайна се обърна към него с предупредително изражение.
— Ако езикът ти продължава да е все така остър, Дейн, ще те накарам да си плащаш като всички останали — тя се обърна рязко с раздразнение и се насочи обратно към стълбището. — Но ако смяташ, че можеш да посмекчиш думите си, давай право към стаята ми, както правиш обикновено.
Шокирана, Сабрина извърна очи към жената и зяпна от изненада, тъй като кехлибарените очи на Керълайна срещнаха нейните за миг, преди тя да се обърне и да се насочи обратно към втория етаж. В погледа на Керълайна имаше някакво самодоволно превъзходство, което разяри Сабрина. Сякаш имаше някакво значение къде Дейн Морган прекарваше нощите си… или с кого!
Обърна се и установи, че Дейн я е оставил сама. Заедно с младия мъж се бяха насочили към една от масите, наредени нагъсто в помещението. Изглежда, че от двамата само по-младият Тревис Брюстър помнеше присъствието й — гледаше към нея през рамо, докато следваше приятеля си. Сабрина се изчерви от раздразнение и побърза да се присъедини към тях, почувствала се неудобно от погледа на Тревис. Стигна до масата тъкмо когато Дейн дърпаше назад един стол и реши, че той е за нея. Разбра грешката си миг по-късно, когато го видя да се настанява на стола. Бузите й пламнаха и тя прехапа долната си устна, за да възпре язвителния упрек, който й се искаше да му отправи, след това гневно се обърна и се насочи към друг стол до масата.