Сабрина остана за малко загледана в него, след което въздъхна и се обърна отново към реката. Явно нямаше да се отдалечи достатъчно, за да й даде възможност да се измие на спокойствие, а отлагането нямаше да помогне. Натопи кърпата във водата, след това бързо я вдигна към лицето си и затърка силно. Кожата й беше непривично изпъната. Предположи, че се дължи на слънцето. При все че въздухът беше приятно хладен, слънцето грееше ярко в безоблачното небе, а лицето й беше привикнало да бъде предпазвано от шапка или от постоянна сянка. Намръщи се и затърка още по-интензивно. Косата й се беше сплъстила — беше се събрала на изсъхнали кичури. Пусна кърпата с внезапен писък и разтреперана отскочи от нея.
При вика й Дейн се обърна незабавно и измъкна колта си от кобура на бедрото си.
— Какво, по дя…?
Сабрина отново потрепери и мънкайки някакви извинения, се насили да вдигне кърпата и да изтръска полепналите по нея боклуци.
— Заради кръвта — промърмори тя, като поклати сковано глава. — Не бях помисляла, че… — тя стисна очи и затърка още по-решително. Кожата започна да я боли, но тя не обърна внимание на болката, твърдо решена да отмие кръвта, преди да е изпаднала в шумна истерия.
— За Бога! — Дейн Морган се наведе и измъкна кърпата от ръцете на момичето, като поклати тъмнокосата си глава с раздразнено изсумтяване. — Ще си разраните лицето, ако продължавате така. Подайте ми сапуна.
Сабрина хрисимо се подчини и затвори очи. Беше немислимо един мъж — при това не някой друг, а един всъщност непознат — да извършва такава интимна дейност, но не й пукаше. Правилата във Филаделфия бяха други, но там, освен тях имаше и вани. Беше толкова облекчена, че вече не й се налагаше да докосва размазаната по лицето й кръв на мъртвия индианец. Изведнъж се намръщи и сбърчи нос от миризмата на сапуна. Миризмата беше сладникава, без никакъв ароматизатор, но беше много по-добра, отколкото бе очаквала. Всъщност беше много приятна.
— Това домашен сапун ли е?
Дейн се поколеба, преди да отговори, но Сабрина не го забеляза.
— Не. Купих го от един… търговец. На калифорнийския път.
Сабрина не забеляза несигурността в отговора му, тъй като кимаше с глава, без да отваря очи.
— Мирише хубаво.
Дейн се усмихна слабо и погледна отстрани към момичето, преди да вдигне сапунената кърпа към лицето й. Използва момента да я огледа по-внимателно, докато очите й бяха покрити със сапунена пяна. Дрехите й не бяха домашно шити. Макар вече да беше мръсна, зелената й рокля все още носеше духа на доброто качество, а високите й боти с копченца, които бе зърнал под обшитата й с дантели фуста, бяха изработените от хубава кожа. Значи тук имаше някаква загадка — богата млада дама от Филаделфия, която пътува сама през прериите на Колорадо.
— Не би трябвало да ви позволявам да вършите това — лицето на Сабрина леко се смръщи под сапунената пяна. — Не бих искала да си съставите лошо мнение за мене.
Дейн кимна, без да престава да ми е преплетените кичури медни коси.
— Най-малко за това бих помислил — отвърна той, без да се опитва да прикрие ироничната усмивка в ъгълчетата на устните му. Потопи отново кърпата във водата и отми сапуна, след което кимна доволно. — Готово. Сега е много по-добре.
От устните на Сабрина се откъсна слаба въздишка на облекчение. Зелените й очи се отвориха широко, за да го погледнат за миг, след което бързо сведе глава.
— Благодаря ви, мистър Морган. Много съм ви задължена.
Дейн Морган се поколеба за миг, след това се сети, че трябва да отговори по някакъв начин и като стана на крака, кимна веднъж. Без праха и засъхналата кръв, момичето се бе превърнало в забележителната красавица. Зелените й очи, които го гледаха, бяха чисти като изумруди, големи и красиви под сянката на гъстите, дълги мигли. И в този кратък миг в тях се мярна едно неподправено, мило изражение — една чиста доброта, каквото преди не бе срещал.
— Удоволствието е мое, мадам.
Сабрина прихвана полите си с една ръка и се намръщи при вида на тъмните петна върху тъканта. Сега, след като бе разбрала от какво всъщност се е изцапала, те й се струваха още по-отблъскващи. Но очевидно беше немислимо да изпере роклята си. Щеше да й се наложи да се примири с тях. Изведнъж погледна към Дейн, чувствайки се неловко под изучаващия му поглед.
— Има ли нещо, мистър Морган?
Той побърза да повдигне рамене и като се извърна, отиде пак при коня си. Сабрина го изгледа предпазливо, изчаквайки го да се отдалечи достатъчно, преди да го последва. Принудена да язди толкова близо до него на седлото, тя чувстваше, че ще е по-разумно на земята да поддържа между тях разстояние от няколко ярда. В края на краищата мъжете са си мъже, независимо дали са във Филаделфия, или в това изоставено от Бога място.