Отново направи пауза и Сабрина кимна, без да вдига очи от земята.
— Следващото правило е, че ще правите каквото ви кажа и когато ви кажа. Това включва извършването на всички неприятни домакински задължения, които сметна, че трябва да ви възложа, както и подчинението ви без възражения или дискусии, защото от това може да зависи животът ни. Дотук всичко ли ви е ясно?
Сабрина кимна отново, този път по-бързо, облекчена от топящия се хлад в гласа му, макар думите му да я учудиха.
— Предполагам, че сте млада дама от добро потекло, госпожице Уелс, съдейки по облеклото и държанието ви. Не се опитвам умишлено да ви накарам да се чувствате нещастна, но тук не е Филаделфия. Тук слуги няма и проклет да съм, ако ви позволя да ме третирате като такъв. Така че просто вършете това, което ви казвам и ще прекараме едно наистина приятно пътуване до Денвър. Съгласна ли сте?
Сабрина се изкашля неловко и кимна, все още, без да смее да вдигне поглед към блестящите му сиви очи.
— Какви… какви точно домакински задължения…? — гласът й спадна, а лицето й почервеня и въпреки цялата си решителност Сабрина почувства, че ръцете й започват да треперят.
Дейн замълча за миг и се загледа намръщен в извърнатото настрани лице на девойката. Най-накрая кимна и леко се усмихна.
— О, разбирам — промърмори той най-сетне, като кимна още веднъж. — Фантазирате си разни работи, нали? Отговорът на въпроса, който дори се боите да зададете, госпожице Уелс, е не. Не, не възнамерявам да ви изнасиля, докато стигнем до Денвър. Така че, ако това ви прави страхлива като подплашена от изстрел антилопа, можете да се успокоите. Може би ще ви се стори непонятно, но не ви намирам за толкова неотразимо привлекателна, та да не мога да сдържа… „мъжките си нужди“, както, предполагам, бихте ги нарекли във възпитаното общество. Или си получавам удоволствията там, където те се предлагат свободно, или изобщо не мисля за тях.
Лицето на Сабрина пламна и премина в още по-наситен оттенък на червеното. Затвори за миг очи в бездиханен ужас, чудейки се дали той не възнамерява да опише в още по-изразителни подробности ужасното си поведение.
Дейн се загледа в лицето й с нарастващо учудване, което накрая премина в иронична гримаса. Помисли си, че момичето изглежда почти припаднало само от малкото, което бе казал. Какво ли би си помислила за индианските селища, където малките момчета се разхождат голи, а възрастните се сношават свободно в претъпканите типита? Или пък за Денвър, това сурово и грубо миньорско селище на хора извън закона и досадни проститутки?
— Защо отивате в Денвър? — попита той по-любезно, слабата усмивка се задържа на устните му. — Мястото ви не е там. Връщайте се във Филаделфия.
Сабрина само упорито поклати глава, тъй като не можеше да разчита на гласа си пред този загадъчен пограничен жител, чиито настроения, изглежда, се меняха със скоростта на западното време.
Дейн изчака още малко, след което въздъхна и притисна коня с колене, за да го подкани да тръгне.
— Е, щом искате, пазете си тайните. Може би след време ще промените решението си, а може би не. И в двата случая не забравяйте какво ви казах.
Започваше да се здрачава, когато спряха отново. Отпадналата Сабрина зърна с облекчение оградения с дървета поток. Не бяха разменили нито една дума и часовете монотонна езда бяха минали мъчително бавно. Едва ли някога бе виждала толкова пустинна и забравена местност, като тези сякаш безкрайни равнини. Растителността беше жалка, а единствената жива твар, която зърнаха през целия ден, беше една голяма птица, която лениво описваше кръгове над главите им, разперила големите си криле. Отново беше жадна и изморена. Цялото тяло я болеше от неудобното пътуване. Спътникът й я спусна на земята и Сабрина почти се строполи, като се подпря на коня, за да не падне. Дейн скочи от коня с влудяваща лекота и сякаш не забеляза състоянието й.
— Съберете дърва и донесете вода. Аз ще се опитам да намеря нещо за хапване.
Сабрина го изгледа недоверчиво. Не искаше да приеме, че ще трябва да направи още нещо, преди да има възможността да седне, но Дейн остана с гръб към нея, зает с разгъването на един пакет, увит в кожа, който беше закрепен отзад на седлото. Когато се обърна към нея с лък и колчан стрели в ръка, Сабрина го зяпна изненадано. Дейн се отдалечи, след това спря и я погледна смръщено.
— Не ме ли чухте, госпожице Уелс?
Бузите й пламнаха, но Сабрина потисна надигащия се в нея гняв.