7.
Второто писмо
Боманц надникна през теодолита, обърнат към Великата могила. Отстъпи, записа си ъгъла и разтвори една от грубите си полеви карти. Точно тук беше изкопал телекурската брадва.
— Ще ми се описанията на Окулес да не бяха толкова приблизителни. Сигурно това е бил флангът на формацията. Векторът на редицата им би трябвало да бъде паралелен на останалите, тъй значи… Променливия и рицарите вероятно са били победени ето там. Проклет да съм!
На това място земята леко се издигаше. Добре, значи заровените артефакти4 бяха изложени по-слабо на влиянието на подпочвените води. Но пък растителността беше много гъста: бодлив дъб, диви рози, отровен бръшлян. Най-вече отровен бръшлян. Боманц ненавиждаше този отвратителен плевел. Започваше да се чеше само като се сетеше за него.
— Боманц!
— Какво? — той подскочи и вдигна жалона си.
— Е-е! По-кротко, Бо!
— Ама какво ти става? Да ми се промъкваш така зад гърба! Не е смешно, Бесанд! Искаш ли с тоягата да ти изтрия идиотската усмивка от лицето?
— Охо! Днес сме в лошо настроение, така ли?
Бесанд беше кльощав старец, приблизително на възрастта на Боманц. Раменете му бяха хлътнали, следвайки главата, която стърчеше напред, все едно че душеше някаква следа. По опакото на китките му се бяха издули дебели сини вени. Кожата му бе нашарена със старчески петна.
— Че какво очакваше, по дяволите? Да изскачаш така от храстите, право върху някого!
— Храсти? Какви храсти? Да не би да те гризе съвестта, Бо?
— Бесанд, опитваш се да ме сгащиш, откакто луната е била пеленаче. Защо не се откажеш? Първо, Жасмин ме ръчка непременно да тръгна, после Побойника ми изкупува стоката, та се налага да ида да изкопая нови антики, а сега и да ти ходя по акъла? Махай се. Не съм в настроение!
Наблюдателят от Вечната стража се ухили — голяма, изкривена усмивка, която разкри чак корените на изгнилите му зъби.
— Не съм те хващал още, Бо, но това не означава, че си невинен. Значи просто, че не съм успял да те спипам!
— Ако не съм невинен, трябва да си пълен идиот, за да не си ме хванал за четиридесет години. Проклет да си, човече, защо, мътните го взели, не искаш да улесниш живота и на двама ни?
Бесанд се разсмя.
— Съвсем скоро ще ти се махна от главата, и за добро. Местят ме — излизам в пенсия.
Боманц се облегна на тоягата си и огледа войника от Стражата. Лъхащата от него болка се усещаше почти физически, досущ кисела смрад.
— Наистина ли? Съжалявам!
— Обзалагам се! Заместникът ми може да е достатъчно хитър, за да те спипа!
— О, стига вече! Искаш ли да знаеш с какво се занимавам? Пресмятам къде са паднали телекурските рицари. Побойника иска по-шарена стока. Това е най-доброто, което мога да измъкна. Като изключим възможността да вляза в Могилните земи, за да имаш повод да ме обесиш. Я ми подай пръчката!
Бесанд му даде божествената пръчка.
— Грабим гробове, а? Побойника ли ти го предложи?
Ледени иглички полазиха по гърба на Боманц. Това не беше просто обикновен въпрос.
— Постоянно ли трябва да се занимаваме с едно и също? Не се ли познаваме от дълго време, та да минем без обикалянето около темата?
— Да, но на мен ми е забавно, Бо! — и стражникът тръгна след него към една обрасла могилка. — Това е ужасно, толкова е запуснато! Не бива да продължава повече така. Не, хората ми са достатъчно, но парите не достигат… Все ще трябва да поразчистим обаче!
— Можеш ли да се захванеш веднага? Точно тук ще искам да копая, струва ми се. Отровен бръшлян!
— О, ’пай се от отровния бръшлян, Бо! — изсумтя Бесанд. Всяко лято антикварят с проклятия си проправяше път през гъстата най-разнообразна флора на мястото. — А що се отнася до Побойника…
— Хората, с които работя, не нарушават закона. Това ми е правилото от време оно. Та вече не ме и безпокоят такива типове.
— Странно, но приемливо!
Пръчката на Боманц трепна.
— Проклет да съм, ако не съм застанал тъкмо насред битката. Право в средата!
— Сигурен ли си?
— Виж я как подскача. Вероятно са ги погребали в една голяма дупка.
— Та за Побойника…
— Какво за него, мътните го взели? Ако искаш да го бесиш, давай. Просто ми отпусни време да си намеря някой друг, който може да се оправя също тъй добре с бизнеса ми.
— Не искам да беся никого, Бо! Просто ти отправям приятелско предупреждение. От Веслоград се носят слухове, че той може да е Възкресител.