Когато се прибра обратно на тавана си, той разгъна копринената карта. Денят му не беше напълно загубен. Откри неизвестен преди говорещ камък и определи кои заклинания заключва той. А попадна и на находище на телекурски войници. Това щеше да му купи агнешко и боб.
Погледна картата, сякаш самото му желание беше в състояние да му разкрие информацията, от която се нуждаеше.
Диаграмите бяха две. Горната представляваше звезда с пет върха, обхваната в малко по-голям кръг. Такава е била формата на Могилните земи, когато е започнал строежът. Звездата се намираше на един фатом5 над околната почва, подкрепяна от варовикови стени. Кръгът представляваше външният ръб на ров, пръстта от който бе използвана да се построят могилите, звездата и пентаграмата в рамките й. Днес ровът се бе превърнал просто в заблатена земя. Предшествениците на Бесанд се бяха оказали неспособни да удържат напора на Природата.
В рамките на звездата се намираше пентаграма с височина още един фатом, начертана с върхове там, където се срещаха ъглите на лъчите. Тя също беше подкрепена от стена, вече отдавна срутена и обрасла с гъста растителност. В центъра на пентаграмата по оста север-юг бе разположена Великата могила, където спеше Властелина.
Над върховете на звездата на картата си — от горния край, в посока на часовниковата стрелка — Боманц бе надраскал нечетни номера от едно до девет. Всяко беше съпроводено от име: Ловеца на души, Видоменителя, Нощна сянка, Приносителя на бури, Костотрошача. Обитателите на петте външни могили бяха разкрити. Петте вътрешни пресечни точки носеха четни номера, като започваха от дясната долна основа на лъч, обърнат на север. На четири лежеше Оплаквача, на осем — Хромия. Гробовете на трима от Десетте, Които Били Покорени, си оставаха неизвестни.
— Кой ли е на проклетия номер шест? — промърмори Боманц. Удари с юмрук по масата. — По дяволите!
Вече четири години — и така и не се бе добрал до това име. Единствената оцеляла бариера пред намеренията му бе именно маската, скриваща личността на този Покорен. Всичко останало беше въпрос на технически познания, преодоляване на заклинания… и накрая — свързване с Великата в централната могила.
Магьосниците на Бялата роза бяха оставили томове, в които се пъчеха с приложението на изкуството си, но нямаше и думица за това къде лежи всяка от жертвите. Такава е човешката природа. Бесанд се хвалеше с рибите, които е хванал, и с примамката, която е използвал, но рядко измъкваше на бял свят сериозно доказателство за постиженията си.
Под звездната си карта Боманц беше начертал втора, която описваше централното капище. Представляваше правоъгълник, разположен по оста север-юг, обкръжен и изпълнен с редици символи. Извън всеки ъгъл се намираше изображение на побит камък, който в Могилните земи представляваше висока дванадесет стъпки колона с нахлупена на нея бухалска глава с две лица. Едното гледаше навътре, другото — навън. Побитите камъни се явяваха ъгловите стражи на първата линия от заклинания, които пазеха Великата могила.
По протежение на страните, където се намираха постовете, малките кръгчета изобразяваха дървените колци-тотеми. Повечето вече бяха изгнили и паднали, а заклинанията им падаха заедно с тях. Вечната стража нямаше щатен магьосник, способен да ги възстанови или замени.
В рамките на самото капище имаше символи, подредени в три правоъгълника с намаляващ размер. Най-външният представляваше пехотата, вторият — рицарите, а третият — слоновете. Криптата на Властелина беше заобиколена от мъже, които са отдали живота си, за да го повалят в калта. Призраците представляваха междинната линия между старото зло и света, способен да си го припомни. Боманц не предвиждаше никаква трудност в промъкването покрай тях. По негово мнение те бяха там, за да обезкуражават обикновените грабители на гробове.
В рамките на трите правоъгълника Боманц беше нарисувал дракон, който е захапал опашката си. Легендата твърдеше, че великият дракон лежи свит около криптата, по-жив от Господарката или от Властелина, и докато вековете се точат, дреме в очакване на опит да се извика хванатото в капан зло.
Боманц не беше измислил начин да се справи с дракона, но пък и не изпитваше нужда от това. Възнамеряваше да се свърже с криптата, не да я отваря.