С Гоблин погледнахме към червеникавите канари. Не видяхме нищо.
— Закъсняхте — обясни Едноокия. — Изчезна. Но според мен някой трябва да иде да прибере шпионина.
Вярвах му.
— Брестак! Я ела тук! — и обясних на сержанта какво е видял магьосникът.
— Започва раздвижване — промърмори той. — Точно когато се надявах, че са ни забравили!
— А, не, не са — отвърна Гоблин. — Съвсем сигурно е, че не са!
И отново ми се стори, че крие нещо.
Брестака огледа земята между нас и скалите. Добре познаваше района. Всички го познавахме. Някой ден животът ни можеше да зависи от това да се ориентираме тук по-добре от някой, който е тръгнал по петите ни.
— Хубаво — каза сам на себе си. — Виждам го. Ще взема четирима, но след като се срещна с Лейтенанта!
Лейтенанта не излиза при тревоги. Той и още двамина лагеруват пред вратата на покоите на Глезанка. Ако врагът изобщо стигне до нея, ще трябва да мине през труповете им.
Летящото килимче се отдалечи на запад. Почудих се защо ли бе минало недокоснато от тварите в Равнината. Отидох при камъка, който беше разговарял с мен преди това. Попитах го. Вместо да ми отговори, той рече:
— Започва се, Знахар. Отбележи си днешния ден!
— Ами хубаво — съгласих се.
Тъй и наричам този ден „началото“, макар че част от събитията са се случили години преди това. Това беше денят на първото писмо, денят на Покорения и денят на Ловеца и Псето Жабоубиец.
Камъкът добави и една последна забележка.
— Има непознати в Равнината!
Не беше склонен да обвини разните крилати зверове за това, че не противостоят на Покорения.
Брестака се завърна. Споделих с него:
— Камъкът твърди, че може да имаме и други посетители.
Сержантът вдигна вежди.
— Вие, с Мълчаливия, ли сте на следващите две дежурства?
— Аха.
— Внимавай. Гоблин, Едноок, елате насам!
Те скупчиха глави. После Брестака подбра четирима от младоците и тръгна на лов.
6.
Равнината на Страха
Когато ми дойде време за дежурство, се качих на повърхността. Не видях и следа от Брестака и хората му. Слънцето полека залязваше, говорящият камък беше изчезнал. Не се чуваше нито звук освен мърморенето на вятъра.
Мълчаливия седеше в сянката под риф от хилядолетен корал, огрян от слънчевите лъчи, които се процеждаха през кривите му клонки. Коралът представляваше сигурно прикритие. Малцина от обитателите на Равнината не се бояха от отровата му. А за стражата местната екзотика винаги е криела повече опасност, отколкото враговете ни.
Приведох се, гмурнах се под смъртоносните игли и се присъединих към Мълчаливия. Той е висок, слаб и застарява. Тъмните му очи изглеждат фокусирани върху мечтите, които са умрели. Стоварих оръжията си до него.
— Има ли нещо?
Той поклати глава в еднократно, разсеяно отрицание. Подредих подложките, които си бях донесъл. Коралът се гънеше около нас със стърчащите си двадесет стъпки клонки и разклонения. Не виждахме почти нищо, освен брода през потока, няколкото мъртви говорещи камъка и ходещите дървета на отсрещния склон. Едно от тях стоеше до ручея, потопило корена си във водата. Сякаш усетило вниманието ми, то започна да отстъпва бавно.
Видимата Равнина е гола. Обичайните пустинни издънки и сухи храсти, змии и гущери, скорпиони и паяци, диви кучета и земни катерици… е, срещат се, но рядко. Попадаш на тях обикновено в най-неудобния момент. С което се изчерпва животът в Равнината. Сблъскваш се с истинските й странности само когато е наистина неудобно. Лейтенанта се кълне, че ако човек се опита да се самоубие тук, може години наред да живее в мир, покой и пълна безопасност… Е, той обича да преувеличава.
Преобладаващите цветове са червено и кафеникаво, ръждиво, охра, кървавочервено и бургундската отсянка на варовиковите скали и канари. Тук-там се мярка и рядка ивичка оранжево. Коралите лежат, разпръснати на бели и розови рифове. Зеленина почти отсъства. И ходещите дървета, и бодливите храсти са обрасли в прашно сиво-зеленикаво, където зеленият оттенък се различава трудно. Говорещите камъни, живи и мъртви, са сиво-кафяви, напълно различни по цвят от всички други камъни в Равнината.
Заоблена сянка се понесе над дивите земи и се плъзна над скалите. Покриваше цели декари и беше твърде наситена, за да е сянка на облак.