Няма значение. Не си спомняй. Просто се добери до проклетото нещо. Той опита да се придвижи по безболезнен начин. Оказа се, че няма такъв. Ще трябва да се движи дори и да го боли. Изправи се с усилие и се облегна на шкафа със свити колене. Проблемът беше, че трябваше да диша, а това му причиняваше болка.
Точно пред него се намираше шкафът с непромокаемите облекла и една жълта мушама висеше към него. Защо към него? Трябва да виси право надолу. Яхтата се накланя напред, ето защо. Кат хвана мушамата с две ръце. Сигурен беше, че ще има сили да направи това само веднъж. Бавно и със стенания той се изправи, докато ходилата му се оказаха под него. Изправи крака. Едва тогава видя кръвта по тялото си. Гърдите му бяха яркочервени. Джинсите му бяха накиснати и потъмнели. Не мисли за това. Не сега. РСУМА. Какво означават тези букви?
Кат почти можеше да протегне ръка и да го докосне. Намираше се на два-три фута в посока нагоре. Трябваше да се придърпа отново. Притегли се по мушамата, докато се облегна на шкафа. Краката му все още бяха стегнати и го държаха изправен. Прехвърли ръка над последната пръчка на стълбата и се повлече встрани. Не можеше да се хване с ръцете си. Нямаше сили да ги стисне в юмрук.
Този път достигна РСУМА. Улови го, но той беше закрепен със стоманена лента, на която имаше закопчалка. Пръстите му не искаха да я отворят. Най-напред трябва да включи прекъсвача. Можеше да го направи. Включи го. Сега закопчалката. Пъхна пръст под нея. Приличаше на кутия с безалкохолна напитка. Винаги е имал проблеми с тези неща. Натисна по-силно. Боже! Как боли! Но да усети болка на друго място беше почти облекчение. Закопчалката помръдна, а след това се отвори и оранжевото нещо падна.
Кат беше изненадан, че успя да го хване. Приближи го до устата си и захапа края му. Какво значеше тази дума? Не е важно. Тегли или всичко е свършено! Нямаше да изкара още дълго, знаеше. Захапа метала и изпъна ръката си. Хромираната тръба се изтегли леко. Включи! Тръбата да бъде изтеглена! Ето. Внимателно Кат протегна ръце над прага на пътеката и постави РСУМА на пода на кабината. Готово.
Кейти и Джинкс. Трябва да са на палубата. О, господи. Няма да се добере до кабината, нямаше сили. А трябва. Трябваше да го стори веднага, както беше направил с придърпването по мушамата. Стори го, но организмът му се възпротиви и той повърна. Кат лежеше на пода на кабината сред гъстата локва от снощната си вечеря и опитваше да не диша, защото от дишането го болеше много силно.
Скоро за своя изненада той беше в състояние да се изправи в седнало положение. Нещо го убиваше в гърба. Кат постави РСУМА на седалката и започна да гледа мигащата червена лампичка. Трябваше да потърси Кейти и Джинкс на палубата. Успя да се изправи на колене, с лице, обърнато към стълбата. Не бяха на палубата. Няма ги. Онези хора ги бяха отвлекли. Защо? Отпусна се върху петите си и започна да оглежда кабината с неразбиращ поглед. Най-напред видя водата, беше повече от инч. „Катбърд“ потъваше с носа напред и форпикът вече беше наводнен.
Следващото нещо, което видя, го накара да стисне очи. Извърна се и с тихо скимтене се сви на топка върху пода. Опитваше се да изтрие тази гледка, която щеше да го следва завинаги. Не би могъл да я забрави. Мозъкът проектира образите върху клепачите му, щампова ги завинаги на място, където не можеше да ги изтрие. Кейти лежеше върху кушетката от лявата страна на палубата с вдигната до раменете нощница и оголени гърди. Главата й беше притисната под ъгъл до предната преграда, а устата й — отворена. Лицето й беше опръскано с кръв. Кръвта се стичаше на съсиреци от устата й и по преградата, чак до надигащата се вода. В сърцето си Кат нямаше дори и най-слаба надежда, че тя е жива.
Джинкс, просната по лице върху масата, лежеше с крака, насочени към него. Лицето й, слава богу, не се виждаше. Задната част на главата й беше смазана. Краката й бяха разтворени и по тях имаше кръв. На дупето й, върху кожата, останала бяла от бикините, имаше отпечатък от голяма ръка. Не нейната ръка, а на някой, застанал зад нея. Отпечатък с нейната кръв.
Погледна към небето, молейки се за безсъзнание, но то не идваше. Още не. Мозъкът му трескаво започна да търси нещо друго, нещо, което да изтрие гледката.