Също така съм изключително благодарен на: редакторката ми, Лори Листър, за проникновения й поглед и безгрешния й усет, и на нейния помощник, Скот Корнголд, за това, че движеше нещата; на Майкъл Корда за ентусиазма му; на моя агент Морт Янклов и на неговата съдружничка, Ан Сибалд, както и на всички в „Мортън Янклов Асоушиейтс“ за вярата им и усилената им работа.
Макар че съм бил инструктиран и съветван от много официални лица, те не носят отговорност за точността на мненията в настоящия роман, нито за възгледите, които съм изложил в книгата. Писателят трябва да бъде правдоподобен, но не и достоверен, и аз интерпретирах информацията, така че да ми служи при разказа.
Накрая трябва да се извиня на приятеля си Бен Фулър за това, че използвах външния му вид при пресъздаването на най-ужасния ми герой:
Забележка на автора
Известно ми е, че „Белият товар“ е име и на филма от 1942 год. с Хеда Ламар в главната роля. Нея я помнят с безсмъртната реплика „Аз съм Тонделайо“, която, както казва Полин Кейл, „… послужи на цяло поколение изпълнителки“. Това беше твърде хубаво заглавие, за да го подмина.
Написването на книгата си има и тъжна страна, защото нещата в Колумбия са толкова лоши, колкото съм ги обрисувал, а може би и по-лоши, и няма изгледи да се подобрят. Колумбия — страна с изключителна природна красота, в която живеят мили и приятни хора — е обсадена от търговците на наркотици. Единственото, на което човек може да се надява, е, че куражът на народа и правителството ще съществува дотогава, докогато тази сган бъде вкарана в затворите, изгонена или пък докато се самоунищожи.
Надявам се някой ден да се завърна в една Колумбия, която живее в мир със себе си.