В болницата Кат беше загубил четиринадесет килограма, а след това почти още десет. Тежеше толкова, колкото когато завърши училище, но така се чувстваше по-добре. Беше здрав и загорял от слънцето. Изненадваше се, когато заставаше пред огледалото. Строен, гладко избръснат и подстриган за първи път от много години. Плуването и играта на тенис с тренировъчна машина му бяха помогнали да влезе във форма. Това бяха самотни занимания, подходящи за него. Установи, че не желае ничия компания. Предпочиташе да се поти в самота.
Някой го повика от къщата. Кат се обърна и видя Уолъс Хендерсън. Той се пенсионира като капитан от полицията в Атланта. Сега беше уважаван частен детектив. Кат стисна ръката му и му предложи стол до басейна. Наметна един халат от кадифе. Знаеше какво предстои и това го изпълваше със страх.
— Ето докъде стигнахме, мистър Катлидж — каза Хендерсън. — За да проследим всяка възможна улика, аз и моите хора в продължение на три месеца изхарчихме значителна част от парите ви. Телефонирахме и се срещнахме с всички зъболекари в Сан Диего и околните населени места. Открихме двама, които имат син на име Дени. Единият е ученик в гимназия, а другият — на три години. Проверихме списъците от последните десет години с екипажите от гонките с яхти, в които Дени твърди, че е участвал. И там нищо. Свързахме се с Министерството на външните работи и с колумбийската полиция. Колумбийците са разпространили рисунки с описанието на двамата престъпници, направено от вас. Не сте описали жената, защото не сте я видели добре. Има и описание за часовника ви, и за гравюрата на обратната му страна. Колумбийската флота и американската брегова охрана се опитаха да намерят спортна лодка с име „Санта Мария“. Оказва се, че то е често срещано в латиноамериканските страни. Няма и следа от такава лодка. Искахме от една спасителна компания да разгледа възможностите за изваждане на яхтата и на телата, но не е възможно, защото яхтата е потънала на почти два километра. Мисля, че не трябва да харча повече парите ви. Бях полицай в продължение на двадесет и пет години. Почти десет съм частен детектив. Трябва да ви кажа, че не съм работил по случай с толкова оскъдна информация и с толкова много улики, които не водят доникъде. Възможно е някои от нашите проучвания да дадат резултат и да се намери „Санта Мария“. Но това е относително. Може да се окаже извън възможностите ни. Мистър Катлидж, няма да ви убеждавам, че трябва да забравите за случилото се. Сигурно някой ден ще узнаем защо жена ви и дъщеря ви са убити и престъпниците ще бъдат наказани. Но искам да разберете, че след всичко, което опитахме, не ми е известен начин да постигнем това. — Хендерсън се размърда неловко. — Просто не зная — завърши той.
— Капитане, можем да изпратим двама агенти — каза Кат, като се опитваше да скрие отчаянието си.
Хендерсън поклати глава:
— Можем да направим следното — с помощта на някои колеги да намеря двама латиноамериканци, които няма да бият на очи. Но благодарение на вашата намеса чрез Министерството на външните работи колумбийската полиция извърши професионално разследване в Санта Марта. Вие видяхте преведените доклади. Никой външен човек не би могъл да свърши и половината от това. Още повече че местната полиция е заинтересована да разкрие случая. Ако открият нещо, ще ни информират.
Кат въздъхна уморено и каза:
— Вероятно сте прав. Заплатих за уменията и съветите ви — вие ми дадохте и двете. Благодарен съм ви за това, капитан Хендерсън. — Изправи се, протегна ръка и продължи: — Изглежда, ще трябва да чакам, докато нещо се появи. Изпратете ми сметката за недовършените работи.
Хендерсън пое ръката му.
— Искам да знаете, че това за мен е личен неуспех, но вложих всичко от себе си. Надявам се, ако чуете нещо ново, да ми се обадите.
Детективът си отиде.
Кат се качи в поршето и тръгна. Обикновено караше бързо и можеше да го докаже с квитанциите за глоби, но днес беше апатичен и невнимателен. На няколко пъти беше изпитал желание да блъсне колата в някое дърво или в подпората на някой мост и да сложи край на всичко. Крепеше го само надеждата, че може да намери Дени и хората му, но засега вероятността за това беше много малка.
Бен и Лиз се грижеха за него чудесно. Канеха го на вечери с приятели. Не искаха да се превърне в отшелник. Дори се опитаха да му намерят жена, но всичко се проваляше. Той просто не се интересуваше от жени, пък и от нищо друго. Дори работата, която преди му доставяше такова удоволствие, сега изобщо не го привличаше. Не беше прекарал и няколко часа в кантората. Колегите му ходеха на пръсти около него, а той се чувстваше напълно безполезен. Една по-голяма компания беше поискала да закупи фирмата от Бен. Кат се съгласи, но не защото се нуждаеше от парите.