— Обзалагам се, че е диодът — каза Дени и клекна до двигателя. — Имате ли гаечен ключ?
Кат му подаде комплект завити в брезент ключове и започна да гледа как Дени бързо разви болтовете на динамото. Изглежда, разбираше от двигатели — нещо, на което Кат се възхищаваше. Той самият беше нещо като гений в областта на електрониката, но за разлика от повечето хора с усет към техниката не обичаше много механичните машини.
Дени се изправи и заяви:
— Ще ми трябва час или малко повече, ако диодът е повреден и ако моят човек има такава част. Ако не, ще трябва да изпрося от някого. Да допуснем, че трябва да се поръча от Богота. Това ще отнеме два дни дори ако го докарат с въздушна поща.
— Кат… — обади се разтревожено Кейти.
— В такъв случай донеси го обратно. Не ми се ще да чакам тук. Ще го поправят в Панама.
— Дадено — каза Дени.
— Мама и аз искаме да се изкъпем. Има ли душове някъде наоколо? — обади се Джинкс.
— Да, зад онази сграда. Водата не я топлят, но тук тя не е толкова студена. Заключете вратата, защото не е само за жени.
— Може би е по-добре, ако дойда с вас — каза Кат.
— Ти какво мислиш, Дени?
— Няма страшно. Безопасно е. Аз не бих се тревожил.
Дени се изкачи в кабината. Кат го последва и се огледа.
— Кейти! — извика той. — Ти ли взе бинокъла?
— Не — отговори тя. — Беше в кабината преди няколко минути.
Кат огледа кабината и палубата, но без резултат.
Дени застана до него.
— Добре дошли в Колумбия, мистър Катлидж — обади се той. В гласа му имаше нотка на съжаление.
— Първото, което трябва да научите, е никога да не оставяте нищо неприбрано. Кажете ми, имахте ли мачта за триъгълно платно?
Кат погледна към предната палуба и видя празните обръчи.
— Не може да бъде — възкликна той, — нямаше ме само пет минути, а Кейти беше на лодката през цялото време.
— Считайте се за щастливец, ако все още имате котва и въже за притегляне.
Кат изтича и отвори капака на котвата.
— Още е тук — каза той с облекчение.
— Значи е бил само един и ръцете му са били пълни — установи Дени. — Аз бих свалил котвата долу. Дръжките на макарата също. Вижте дали шкафовете в кабината ви са добре заключени, за да не останете и без платна.
Кат кимна унило и започна да измъква котвата.
— Може би ще се върна след около час — каза Дени, като скочи на пътечката и се отправи към стълбата.
Кат му махна за сбогом и повлече с усилие тежката котва и веригата към кърмата. Изведнъж се спря. Господи, току-що му бяха откраднали бинокъла и предната мачта, а той позволи на един напълно непознат да слезе от яхтата с неговото динамо. Бавно се нагаждаше към местните условия.
Жените слизаха от яхтата с шампоан, сапун и кърпи.
— Ще се върнем след малко — каза Кейти.
— Нали не носите пари или ценности у себе си? — подвикна им Кат.
Кейти свали часовника си и му го подаде заедно с портмонето.
— Прав си и, повярвай ми, хич няма да се бавим на душовете.
— Може би е по-добре да дойда с вас — каза Кат. Присъствието на крадец на борда посред бял ден го беше разтърсило.
— Не — отвърна Джинкс, — ако дойдеш, може би лодката няма да е тук, като се върнем. Не се тревожи. Ще се погрижим за себе си, а ако трябва, можем да крещим наистина силно.
— Изглежда, си права — каза Кат. — По-добре е някой да стои в яхтата.
Те заминаха, а Кат слезе до навигаторската маса. Взе картата, един молив и плотера и се отправи към кабината, като провери дали пистолетът му все още е в тайното шкафче, скрито зад остроумния капак. Бяха му го направили в Лодърдейл. Почувства се по-добре от факта, че имаше някаква защита на борда в тази част на света. Беше чувал ужасяващи истории и имаше намерение да внимава. Качи се в кабината и започна да планира пътя си до Панамския канал. Обикновено правеше това долу на масата, но сега искаше да бъде там, откъдето можеше да види кой идва и си отива.
Четири часа по-късно погледна часовника си, а след това Кейти. Всички бяха взели душ и обядвали. Той беше съставил плана за прехода и свърши няколко други неща по яхтата. Дени го нямаше никакъв.
— Мисля, че сгреших — каза Кат.
— Кат, нека се махнем оттук. Това място ме плаши.
Кат кимна. На него също не му харесваше много.