— Вероятно има достатъчно ток в акумулатора на двигателя, но искам да го пазя за Панама, а не ми се ще да опитвам да я изкарам оттук с платната — каза той, като се оглеждаше. — Твърде тясно е. Ще надуем лодката и ще извлека яхтата с извънбордовия двигател. Като стигнем Панамския канал, можем да се обадим по радиото за влекач. Ще се обадя до завода производител по пътя и вероятно в Панама ще ни чакат ново динамо и предна мачта.
— Това, изглежда, е най-правилно — вметна Джинкс. — Наистина съм изненадана от Дени. Харесах го.
— И аз. Досега — каза Кат. — Да се хващаме на работа. Аз ще върна котвата обратно в шахтата. Вие двете измъкнете надуваемата лодка от шкафа в кърмата и я свържете към помпата. Ще отплаваме след пет минути.
На излизане от кабината дочуха вик откъм кея:
— Хей, помогнете!
Погледнаха натам и видяха Дени, който държеше картонена кутия в едната ръка и предната мачта на „Катбърд“ в другата.
Поздравиха го с широки усмивки.
— Къде намери мачтата? — викна Кат.
— Ако ви кажа, няма да повярвате. — Дени захвърли мачтата, а след това подаде внимателно кутията и скочи на палубата.
— Съжалявам за бинокъла, но за мачтата се досещах и реших, че трябва да проверя. Отне ми повече време, отколкото мислех.
— Какво стана с динамото? — запита Кат.
— Имам и добри, и лоши новини — отвърна Дени. — В Санта Марта няма диод, но намерих същото ново динамо. Онзи искаше сто и петдесет долара за него. Знам, че звучи много, но като за тук е добре, пък и нали искате да се махнете.
— Това е чудесно, Дени — усмихна се Кат, — плащал съм и повече.
Не след дълго Дени беше монтирал новото динамо. Кат превключи резервния акумулатор, запали двигателя и провериха амперметъра.
— Зарежда без грешка — заяви Дени. — Нямате проблеми.
Кат го последва в кабината.
— Голяма работа си, Дени. Не мога да ти се отблагодаря. — Той извади няколко банкноти от портмонето на Кейти. — Ето сто и петдесет за динамото и още сто за помощта ти. Съгласен ли си така?
Дени вдигна ръка и каза:
— Вижте, мистър Катлидж, приятно ми беше да ви помогна, но освен парите за мен има нещо много по-важно.
— Ако го имам и ти го имаш — каза Кат.
— Аз съм добър помощник. Израснах по лодки. Участвал съм в две състезания от Сан Диего до Хаваи с яхта от клас едно. Плавал съм в гонките от Южноокеанската регата с най-добрите яхти. Прекарал съм пет години като помощник-капитан на деветдесетфутов платноход — така дойдох в Колумбия. Познавам двигателите. Мога и да готвя. Едва ли има нещо, което не мога да правя на яхта.
— Продължавай — кимна Кат.
— Мистър Катлидж, искам да се измъкна от Колумбия. Това е откачено място, пълно с крадци, наркотици и с хора, които ще ти прережат гърлото за нищо. Родителите ми изпратиха пари веднъж, но ги пропилях. Бях глупав. Ако ме откарате до Панамския канал, оттам ще мога да отида на стоп до западния бряг на Мексико, а после у дома, в Калифорния. Зная, че не ме познавате, но съм от добро семейство. Баща ми е зъболекар. Аз поизлязох от релсите тук и ми се ще отново да вляза в тях. Нямам много багаж и заемам малко място. Обещавам, че ще се съсипя от работа за вас. Няма да съжалявате, ако ме вземете.
Кат погледна младежа, който почти се беше разплакал. Спомни си за своя син, на когото не бе могъл да помогне и който не би приел помощта му. Погледна през рамото на Дени към Кейти и Джинкс. И двете кимнаха с глави. Обърна се, хвана го за китката и плесна парите в ръката му:
— Ще ти трябват, когато стигнеш в Панама, Дени. Току-що се сдоби с каюта.
Дени извика:
— Ще изпратя парите на човека с динамото. Моите неща са горе в бараката. Няма да се бавя дори и тридесет секунди.
Той скочи от яхтата и затича по пътеката.
— Готови за отплаване! — извика Кат и жените застанаха до въжетата. Дени се върна почти веднага само с една платнена чанта в ръка. Кат включи предавката на двигателя. След като се отдалечиха от пристана, той направи остър завой, за да изведе яхтата в открити води.
— Хвърли нещата си в дясната пилотска кабина — каза той на Дени, който изчезна долу с чантата.
На излизане, минаха близо до една яхта, колкото тяхната. Тя беше закотвена от другата страна на кея. Кат дочу приглушен вик от нея и една мъжка глава се показа на палубната стълба. Бяха отдалечени на не повече от двадесет фута.
— Господи! — извика мъжът на жена си, която се печеше в кабината. — Сега пък ни откраднаха проклетото резервно динамо. Кое е следващото, мачтата ли?