— Е, щом настоявате — рече Дени, надигайки се с нежелание от седалката на кормчията.
— Настоявам — засмя се Кат.
Дени се изкачи на палубата.
— Ще огледам напред, за да видя дали всичко е наред.
— Хубава идея — каза Кат, като му подхвърли една спасителна жилетка от шкафчето в кабината. Извади една и за себе си.
— На този кораб е закон никой да не ходи нощем без спасителна жилетка. Бих предпочел да я носиш дори и на щурвала. Досадно е човек да сменя посоката и да вади тела от морето.
Дени облече жилетката, хвана се за парапета и тръгна напред. Стоя там десетина минути, повечето от тях зад главното платно, където не се виждаше. Кат си помисли, че се наслаждава на нощта.
Останал сам, Кат изпита чувство на съжаление, макар и за кратко. От топлия карибски бриз, който го галеше по лицето, му се стори, че беше достигнал някакъв връх, че нещата не могат да станат по-хубави, значи би трябвало да се влошат. Припомни си, че след Панамския канал пред тях се простираше Южния Пасифик, че ще има още много толкова приятни нощи, ще прекара още много дни под тропическото слънце заедно с жена си и дъщеря си — тримата, добър екипаж и чудесни приятели. Вахтата му премина в омаята на блаженство.
В четири без петнадесет лампите в каютата светнаха. Кат разбра, че Кейти беше будна и правеше чая си. Но малко преди четири на пътеката се появи Дени с чаша в ръка.
— Бях буден — каза той, — та помислих, че е по-добре да оставя мисис Катлидж да поспи. Бих желал да дежуря, ако сте съгласен.
Кат вдигна рамене.
— Щом си сигурен, че не се нуждаеш от почивка.
Той се измъкна иззад щурвала и предаде вахтата.
— Предпочитам да дежуря — отвърна Дени, — приятни сънища.
В каютата си Кат съблече спасителната жилетка, смъкна джинсите и тениската си и се вмъкна в двойната койка при Кейти. Тя се размърда, когато Кат се сгуши до нея, и запита сънливо:
— Вахтата ми?
— Дени я взе — отговори Кат и хвана гръдта й.
— О, добре — каза тя, завъртайки се към него, — нещо ново — ще се любя с теб посред нощ.
Кат я целуна и започнаха да се любят — нежно, бавно, лице срещу лице. След няколко минути достигнаха оргазъм заедно, както обикновено. Кат си помисли, че това се дължи на дългогодишна практика. След това заспа.
Събуди се от някаква промяна в движението на яхтата. Завесите на задната кабина бяха осветени. Кат погледна златния си „Ролекс“, който Кейти и Джинкс му бяха подарили за пускането на яхтата на вода: още нямаше шест. Защо се беше променило движението? Яхтата се наклони надясно, след това наляво и се успокои. Дрейфуваха. Бяха спрели. От палубата се чу приглушен шум от плъзгане, а след това и стъпки. Сваляха главното платно. Защо? Скъсало ли се е нещо? Може би някой от фаловете5. Шумът от палубата се вместваше в подобен сценарий. Главният фал се е скъсал и Дени, съвсем правилно, е обърнал яхтата срещу вятъра, докато оправи главното платно.
Кат се изтърколи от леглото, обу джинсите и започна да търси с крака гуменките си. Не обичаше да излиза бос на палубата — веднъж почти си беше счупил пръст, спъвайки се от една дъска. Беше сънен и отиде бавно в салона; изглежда, нямаше неотложна работа, защото Дени не го викаше. Изкачи се до средата на стълбата и спря озадачен. Кормилото беше блокирано. Дени стоеше на кърмата и гледаше назад, като прикриваше с ръка очите си от изгряващото слънце, което приличаше на червена топка.
— Какво има, Дени? — извика Кат. — Някакъв проблем ли?
Дени се обърна и погледна към него. Силуетът му се открояваше на слънцето.
— Не, никакъв проблем — извика той в отговор и отново се обърна назад.
Кат се изкачи в кабината. Вдигна ръка да заслони очите си.
— Защо сме спрели? Какво става?
Дени не отговори и продължи да гледа назад.
Кат дочу някакъв двигател. Тръгна към Дени, като залиташе малко поради сънливостта си и лекото люлеене на яхтата. Отиде до кърмата и се изкачи при Дени. Опря се на вантата6, тъй като мъртвото вълнение люлееше обърнатата назад яхта.
— Какво има? — запита отново.
— Не зная — каза Дени с монотонен глас.
Кат забеляза, че младежът е задъхан. Погледна назад от кърмата, като от слънцето го заболяха очите, и видя нещо бяло, което, изглежда, беше приближаваща се яхта. Намираше се на неколкостотин ярда от тях и звукът на двигателя се чуваше ясно, понесен от лекия бриз. Кат потърси с поглед бинокъла, но си спомни, че бяха го откраднали в Санта Марта. Впери поглед в яхтата, като се опита да определи формата и размерите й. Изглежда, беше за спортен риболов и дълга към тридесет фута. Движеше се направо към „Катбърд“.