— Дъщеря ми каза, че наблизо имало някакво заведение. Имате ли нещо против да отидем там да поговорим?
— Имам! В момента съм зле с парите. А точно сега нещо не ми се ще да бъда черпен.
Той ме огледа сдържано, внимателно. Ето от кого беше наследен и маниерът на кралицата.
— Виж, и аз съм бил студент. И съм тръгнал от твоята позиция. Днес имах тежък ден. Нека все пак ударим по коняк за моя сметка…
Заведението беше полупразно. Конякът, който се сервираше, беше хубав. Чукнахме се, пийнахме по глътка. От уредбата се носеха и тръпнеха във въздуха соловите партии на баскитара. „Нощ в бял сатен“. Преди няколко дни тук си говорехме с Бети. Беше ни и тъжно, и хубаво. Любовната мелодия лепеше очите ни. Всъщност почти не говорехме, музиката заместваше думите. А сега, под звуците на тази мелодия, трябваше да търся общ език с баща й. Щеше ли да се получи? Гостенинът ми не бързаше да започне, но мълчанието не тежеше.
— Нали не се сърдиш, че заговорих на „ти“?
— Когато ми заговорят на „ти“, и аз сменям обръщението. Нищо страшно.
— Докато идвах насам, в главата ми се въртяха сума ти въпроси, които ми се иска да ви задам на вас, двамата. Би било добре да си отговорите поне на един — как виждате връзката си във времето, напред? — Искаше му се да повиши тон, но беше играч, държеше си нервите. Затова направи пауза и продължи спокойно: — Елизабет не е влюбчива. Но до деветнайстата си година не беше се целувала с момче. Даже по едно време започнах да си мисля да няма някакъв проблем. Ние с майка й да сме пренатегнали пружината и да сме предизвикали травма, която се изявява впоследствие… Но после се появи Чавдар и нещата си дойдоха на мястото.
— А после се появих пък аз и всичко се обърна с главата надолу?!
Бащата на Бети ме погледна по неговия си начин, изпитателно, но без лош пламък в очите.
— Май така стана…
— И аз не мога да ти дам смислен отговор. Като се замисля за перспектива, не я откривам — прекалено много неща ни делят. И съвсем малко ни обещават нормално развитие. Ако Елизабет каже, преставаме да се виждаме. Ще я преболедувам. Сцени от моя страна няма да има.
Той отпи с наслада глътка коняк, порадва се на вкуса му и замислено продължи:
— Да, но и дъщеря ми се изрази по подобен начин. Ако ти се отдръпнеш, тя няма да…
— Нещо като огледален вариант на историята за двамата тарикати, които се срещнали по средата на тесен мост. Не мога да си спомня само, дали не ставаше въпрос за магарета?…
— Нещо такова се получава… — съгласи се пак той.
— Ама не е и точно така. Тя не обича да оставя инициативата в ръцете на друг. Или може би?… Тя е горда и това ще й даде възможност да се засегне?…
Отпи още глътка и се усмихна замислено.
— Тя е жена. Но от малка е възпитана, че няма да бъде жена-конфекция. А този подход си има рискове — ако се пречупи, лесно може да стане робиня — ама че го казах и аз… Плаша се да не стане нещо от този род… Криза при госпожица с неособено претенциозно самочувствие си има добрата страна — разтоварващо реване и светът изглежда изпран и свеж… При Елизабет усложнението е почти сигурно…
— Така е и при мъжете от втория сорт. С едно още по-съществено усложнение — те обикновено са научени, че не трябва да прибягват до сълзи. — Трябваше да успокоя добрия човек и затова добавих: — Пък и аз нямам рефлекси на робовладелец…
— Звучи егоистично, но не става въпрос за теб, а за нея. После, има и още един проблем…
— Чавдар не е проблем. Нали се изяснихме — проблемът съм аз. Ами да се прояви и той като мъж! В края на краищата, неговата позиция е по-добра от моята. Навремето що коне са били изпотепани по рицарски турнири?… Заради свещената и вечна хормонална идея — да се спечели сърцето на дамата. И други детайли от анатомията й заедно с функциите им… Сега за тази цел даже не ти трябва кон… Минава се с един обикновен тупаник. Ако се стигне и дотам…
— Прав си. Може би е по-добре да оставим нещата да си вървят по естествен път? Усещането за любовна трагедия се развива обикновено когато има силен натиск отвън. Ако не беше враждата между Монтеки и Капулети, надали би било толкова силно привличането между Ромео и Жулиета… — Погледна ме насмешливо: — Може ли да ти задам един недискретен въпрос?
Кимнах, без да го гледам в очите.
— Аз съм лекар, та мен този род проблеми не ме притесняват като изразяване…
— Защо го увърташ, щом не те притесняват? И мен не ме притесняват, ако става въпрос за хоризонталната гимнастика?
— Точно за нея става въпрос. Как е при вас?
— Ами…, ту единият е отгоре, ту другият е отдолу. А за да сме с усещането за взаимна еманципация, сменяме позициите. Нали знаеш — еманципацията обикновено се прилага като социална терапия за вече нарушена хармония. А ние я прилагаме профилактично. Правим и разни други работи. Ама за тях няма да ти говоря. Ще щадя любящото ти бащино сърце…