Човекът Христос достига величието си, когато приема безалтернативно перспективата да бъде прикован заради хората. А не когато увисва на кръста! Когато са му забивали пироните, просто го е било страх, сигурно се е давел от болка!?…
Докато разказвах историята на Барбара, тя попиваше с поглед акварелната пъстрота на планината и мълчеше. После ме хвана под ръка и се облегна на рамото ми. Обичам естествените жени. Които дават възможност на мъжа да прояви заложената от природата активност на първата крачка. А после не се хвърлят бързешката на врата му. Нито пък разиграват етюда с непрестъпната женственост, за благоволението на която трябва старателно да се потрудиш…
Стояхме един до друг, затъвахме в меланхоличната красота, която ни заобикаляше, и мълчахме.
По едно време Барбара ме попита:
— При теб това сигурно е настройка? Да обръщаш официалните постановки с главата надолу?
— Обикновено любопитство. Оглеждам ги отвсякъде, а не само откъдето ми ги показват. Не е задължително да бъдат с главата надолу. Могат да бъдат и полегнали…
След като помълча малко, тя каза:
— Импровизирай още някой вариант? Може и полегнал, но да не е позаспал…
Трябваше ми още минута, за да мога да отговоря, но вече подготвен.
— Добре. Стилизираме нещата. Бомбардировачът се пилотира от лейтенант Джон. Изтребителят — от поручик… Димитър. Умишлено залагам сходство и в имената, като разликата е само в транскрипциите.
Първи вариант е вече разгледаният. Джон е обучен в една от многото американски авиационни школи. Тече голяма война. За да се играе тя по правилата, трябват авиатори. Освен специалните познания по пилотиране той придобива и патриотичното самочувствие, че му предстои да служи на най-великата демокрация на света — американската. И е готов да загине за нея! Даже в небето на една полупапуаска страна — така е според сведенията, които са му дадени. Ако използва парашута, рискува да бъде изпапан от местните канибали…
Не се смей! Това вече не е моя импровизация, а елемент от инструкцията, която американските пилоти получават по онова време при полетите си над България…
Няма значение, че тази държава има над хилядолетна история и култура. Срещу двестагодишната американска. Папуаска е — за по-лесно обозначаване като символ.
Димитър завършва авиационна школа по същото време, но в папуаската държава. И той е готов да загине. Не в защита на някаква политическа абстракция, каквато е американската демокрация. А по-прозаично — пазейки града, домовете и живота на хората от огромните летящи машини, които ръсят бомби.
Във фаталния и за двамата ден пътищата им се засичат в небето над София. Може би българският поручик е бил вече убит от американския стрелец и затова неуправляемата му машина се е ударила в крепостта. Или е бил ранен и решава все пак да си строши главата, блъскайки съзнателно огромното чудо с таранен удар.
Това е първият, песимистичен вариант. Вариантът на противопоставянето.
Разглеждаме друг, затрогващ, оптимистичен.
Десетина години по-рано родителите на Димитър са емигрирали в Щатите. Младият мъж вече се е натурализирал. Повярвал е в американската мечта. Като типичен, добър американец е постъпил в една от многобройните летателни школи. Освен специалните познания по пилотиране той е бил подготвен за варианта да се бие в небето на чужда държава в името на американската демокрация.
Възпитанието му е качествено. Лейтенант Дим излита със своя изтребител „Лайтнинг“ и достига до небето на някогашната си родина. Не е в състояние да я бомбардира, но е готов да даде живота си за тия славни момчета, пилотите на „Фортресите“. Там си има и личен приятел — лейтенант Джон. Много мъжко момче! Заради него е готов да влезе в бой с изтребителите на страната, в която се е родил. Не защото ги мрази, а защото, в заслеплението си, те служат на каузата на онзи луд за връзване — Хитлер.
Войната е не само и не толкова борба между хора. А и борба на идеи.
Нито Джон, нито Дим са стигнали до следващото ниво на осмисляне. Че войната е даже не толкова борба на велики идеи, колкото борба на прозаични интереси. Тия, които са ги учили, са дозирали познанието. Защо да им размътват главите, като им разкрият всички истини?
Лейтенант Дим спасява в небето на София добрия си приятел, командира на „Фортрес“ лейтенант Джон. Когато един от омразните немски „Месери“ се опитва да се навре в обсега на убития вече стрелец, пазещ опашката на крепостта, лейтенант Дим успява да даде предупредителен откос. „Месерът“ се проваля някъде надолу…