— Имам развинтена фантазия и си представям не само случки, но и изживявания.
— Имаш вятър между ушите! — изсумтя присмехулно Коко. И добави: — Има и още едно усложнение. Надя държи да минем и през църквата, а шефовете, ако научат, ще ме изритат от службата като мърляво коте. При нас професионалната расова чистота се определя от политическата благонадеждност. Трябва да си вярващ, но в светлото комунистическо утре, а не в някакъв си господ или в сина му!
— Този проблем не е проблем! — успокоих го аз. — На деня минавате и регистрирате граждански брак. Малко по-късно, като банда съзаклятници, отиваме в един манастир. С игумена му сме приятели. Той ще ви помърмори и ще се регистрирате и пред Бога!
Коко ме погледна с одобрение:
— Усетлив си… Що не вземеш да станеш милиционер? Ще тръгнеш направо с лейтенантски пагон.
— Един приятел ми предложи да съм сменял кардинално насоката и да съм се захванел със сериозни, точни науки. Сега се очертава евентуален вариант да сменям страна заради жена. Ти пък ме ковеш да се захвана с нещо, за което не съм и помислял. Изглежда, създавам впечатление на слабохарактерник, който може да бъде лашкан във всички посоки?…
— Сигурно има нещо, щом и този, и онзи се опитват да те работят — отказа ми съчувствието си Коко. — Но имам идея: дай с помощта на тази кана да опитаме да установим има ли някаква, па макар и относително устойчива истина? И дали тя е вярно, точно във виното?
Последният ми спомен от онази хубава вечер беше, че се захванахме със сериозен анализ. От което на другия ден ми беше малко замаяно.
XXI.
Все някога трябваше да се срещнем с Елизабет. И това стана някъде в края на март. Засякохме се на булеварда с кестените, до университета. Дърветата още чернееха, но пролетта вече избиваше през пъпките на клоните, през прозиращото между облаците синьо небе без дъно. Видях познатата фигура в последния момент. Тя, предполагам, ме беше засякла доста по-отдалеч. И като опитна котка-ловец беше изчакала мишката сама да й дойде пред лапичките.
Не че имах нещо против да се видим. Но паяжината на неопределеността, която остана между нас от есента, подсъзнателно предизвикваше у мен някакво глупаво чувство на вина. Въобще не бях се замислял как да реагирам на първата среща от тогава? С какви думи?
С какви? С нормални, разбира се!
— Здравей, принцесо!
— Здравей, мой бивши принце! — клъвна ме тя.
Така е. Принц съм си, макар и не по рождение. Нали Нено ме ощастливи с титлата аристократ. Наистина, липсваше процедурата на инаугурацията с меч върху главата, но да не се забиваме в детайлите от пейзажа. Въпреки това мога да демонстрирам показна скромност. За привкус на разговора.
— Благодаря за титлата. Но, опасявам се, селското твърде силно прозира през мен, за да я приема насериозно…
— И моите корени са от Карнобат, но не демонстрирам показна скромност. И ми е приятно да ме титулуват принцеса…
Когато излезеше извън предупредителната си студенина, Бети умееше да топли душите на хората край себе си. Усмивката й ме накара да почувствам лека болежка. Осъзнах, че съм загубил жена, каквато не всеки ден минава по този булевард. Но знаех, че би било безкрайно глупаво да го ударя на разкаяние. А имах и достатъчно проклетия на характера, за да поддам точно на моментния сантимент.
Гледах я, радвах й се и тя приемаше това като нещо нормално.
Всъщност… нещата лягаха, всяко на мястото си. Има хубави, но краткотрайни връзки. Даже краткотрайността обикновено прави връзката по-вълнуваща. И по-… сочна — ако употребя пак гастрономическо сравнение.
— Ако искаш, погледай ме още така — предложи полунасмешливо Бети.
— Как?
— Като слънчице. Жените обичат да ги гледат по този начин…
— Знаеш, че правиш впечатление на възстудена и напудрена госпожица?
— Знам! Това е много удобна позиция. Икономисва размножаването на навлеци покрай мен. Но в някои случаи и аз нямам нищо против да се протегна на слънце…
— Представи си, че тук присъстваше и добрият човек Чавдар. Би ли ми се усмихвала пак така? — опитах се да я объркам.
— Разбира се! Но за кратко. Ако запазя добротата си само за него, ще го разглезя. В мъжа отвреме-навреме трябва да се инжектира и серум с бацила на ревността. За да бъде във форма имунната му система. И да не се зазяпва настрани.
— Точно така! — съгласих се аз. — Само дето не мога да допроумея аз ли бях профилактичната инжекция?
— Може би?… — бавно отговори Бети. — Знам ли? И от теб понаучих нещо добро…
— Ще задоволиш ли нездравата ми суета? Ще ми поговориш ли за коя точно доброта става въпрос? Може би за креватната?