Помислих си пак — този човек наистина беше осмислил връзката си с Бога. Но сега бях сигурен в още нещо — не само че не мога да бъда като Раб Пепо. Наистина не исках да бъда като него! Вече усещах под краката си коравото на собствения си път. Добър или лош, но — моя път.
Раб Пепо приемаше с разбиране падането на камъните върху главата си. Не знаех само, дали всички те бяха хвърляни от Божията десница?…
Същото съмнение оставаше и за камъните, които падаха върху моята глава.
XXIV.
След няколко дни имах преживяване, което според средната статистика се случва от време на време.
Скокът беше от две хиляди метра за изпълнение на фигури. Стоях на вратата и съобразявах, че белият облак с тъмни петънца по периферията там долу ще се окаже точно по пътя ми на около хиляда метра. Малко преди отварянето щеше да ми се наложи да го пробивам, а нямах представа колко е дебел?
Колко? — Колкото… Вече бях на разчетната точка и нямах време за продължителни размисли.
Докато правех фигурите, се опитах да плъзна малко встрани, но от това нищо не излезе. Предварителната ми прогноза се оказа точна.
Не ползвах висотомер, разчитах на окомера си. Когато се набих в облака, загубих от поглед земята. Поех влажния, хладен въздух в дробовете си и зачаках облакът да просветне, за да определя височината.
По усет, след секунди, все пак трябваше да дръпна ръчката още в сивата каша, защото усещах, че се смъквам много ниско.
При отварянето ме завъртя. Това ставаше често в първия етап на напълване на купола. Разблокирах бързо управлението и се опитах да контрирам въртенето с командите. Нещо не се получаваше, а мъглата на облака беше толкова гъста, че не можех да видя какво точно не е в ред. Втори, още по-рязък и енергичен опит с командите. Нищо!
В това време излязох от облака.
Бърз поглед нагоре. Ако имах височина, можех да опитам да възстановя купола. Но бях се смъкнал вече доста ниско. Нямаше време за размотаване. Трябваше да отцепя от ключалките основния купол, за да мога да отворя безопасно запасния. Освобождаването направих за секунди — лява двойка колани, после дясна. Елементарна операция. И въпреки това при първо изживяване се случва някой да отцепи само едната двойка. Последващото обикновено си е за негова сметка — сменя земния си адрес с небесен…
Небето, макар и привлекателно, си остава особена, друга губерния…
Основният купол изхвърча над мен, нагоре, към облака…
Сега — запасният!
Всичко стана като по учебник.
После имаше разбор. Всеки ден след скокове се правеше разбор. Но когато имаше по-особен случай, разборът ставаше по-съдържателен. Регистрирана е предпоставка — значи трябва да се търси виновник! Най-лесно беше това да е парашутистът, скатал парашута. Беше безсмислено да се позовавам на статистики за откази. Нямаше да ме чуят. Защото имаше традиция за виновност. Виновен е потърпевшият. Какво от това, че според някакви си статистики е станало нещо, което е нормално да стане.
Бях порицан за проявявана небрежност при скатаване и потупан по рамото за точни действия в екстремална обстановка. И за да бъде още по-ясно откроен проблемът със случилото се, беше повторено: ПРОЯВЯВА-НА СИСТЕМНА НЕБРЕЖНОСТ и ПРОЯВЕ-НА еднократно съобразителност.
Мълчах, докато ме бръснеха на сухо.
Но в първата секунда след приключване на официалните обобщения промърморих под нос, ама така, че всички го чуха:
— Еднократно, ама когато трябва!
Юлия ме погледна почти нежно:
— Знаех, че ще си отвориш устата!
Небето, макар и привлекателно, си остава особена, друга губерния…
Когато получех поредното писмо от Барбара, не бързах да го отворя. Слагах го във вътрешния джоб на якето и в зависимост от търпението, с което бях зареден в момента, го оставях да отлежи там поне половин час. После вадех картичката, разглеждах я и чак тогава се зачитах в текста.
В любовта суетата не е толкова порок, колкото сантиментална тръпка. Елемент от утвърждаването, което получаваш чрез другия човек. Нямах нищо против позицията си на лекар за болната от най-приятното заболяване душа. В същото време разсеяно се оставях на въздействието на думите, според които аз пък бях пациентът.
Разбира се, бих могъл да заменя неприятната дума суета. Например с осъзнато чувство за отговорност. Или с нещо от лексикона на почтеното рицарство.
Но си е било суета. Чиста проба приятна суета…