— Зачита, чушки! Защо мислиш съм се забил по баирите? Да не смяташ, че на мен не ми се живее между хората?…
Така и не успях да разбера какъв конкретен повод беше възнесъл този неглупав човек там горе, почти под облаците. Едва ли беше само желанието да бъде по-близо до Бога?…
Бях написал писмо на отеца, в което му изясних тънкия момент — дискретен църковен брак. Дадох му и удобния период с уговорката той да посочи деня. Получих плик, в който имаше, сгънат на четири, голям пожълтял лист. Съдържаше три кратки изречения:
„Когато дойдете. Трябват кумове — 2 бр. Мъжки и женски“
Пътувахме с москвича на кума. Чудото на руската техника тресеше и на моменти виеше жално по изровения планински път, но набитият като глиган шоп въобще не се трогваше от мъките на машината. Натискаше педала на газта и не спираше да бърбори.
Когато стигнахме до манастира, главата ми се беше вече надула от бръмчене и приказки. С удоволствие се измъкнах от прашната кола. Протегнах се, вдъхнах с пълни гърди свежия планински въздух и тръгнах да търся отец Сергий. Ясно беше, че е в манастира, но загубих доста време преди да го открия. В долния край на двора имаше изоставен обор. Вътре беше полутъмно и очите ми трудно се пренастройваха след яркото слънце навън. Чак при третото влизане, след юнашкото му изхъркване, видях отеца. Беше се излегнал удобно върху натъпканата със слама ясла и спеше праведния сън на витлеемския младенец.
Щом го доближих на няколко крачки, разбрах защо не е реагирал на повикванията ми. Беше не пийнал, не и наквасен. А пиян до вдървяване.
Сбутах го настойчиво. Той се опита да се обърне на другата страна, но аз го хванах за брадата и разтресох главата му:
— Отче, идваме отнякъдеси не за да те чакаме да изтрезнееш. Днес имаш работа!
Измъкнахме го с кума от обора и го завлякохме до едва течащата чешмичка. Аз го крепях прав. Кумът свали калимявката му, напълни я с вода и с бързо и ловко движение я обърна върху главата му. Отецът изпръхтя, отвори очи и изръмжа:
— Кои сте вие бе, идиоти адови? — Погледът му се спря върху мен, фокусира се. — А, ти ли си бил? — И се опита да седне.
Все пак прояви добро желание и тръгна с моя помощ към църквата. Оставих го на пейката в предверието и отидох да търся Требника21. Отне ми доста време, но го намерих под някакъв червен женски шал на трона. Отворих книгата на необходимата страница.
Въпреки комизма на ставащото Коко и Надя бяха непривично сериозни. Предстоящото тайнство вероятно засягаше някакви по-чувствителни струнки в душите им. Кумът и кумата също бяха сериозни, но по друг начин. Трябва да се свърши някаква работа — добре — ще бъде свършена!
А на мен ми беше малко чоглаво, макар че старателно го криех. Пролетният ден беше толкова хубав, обсипаните с цвят дървета се вписваха на фона на планината неестествено красиво, като в японски акварел. Мирисът на здраве и живот контрастираше вледеняващо с отчайващия вид на пияния отец. Божията обител, някога построена с пари и вдъхновение на много хора, се беше изродила в мухлясала мизерия и постепенно, видимо, губеше излъчването си.
Тайничко се бях надявал, че ще намерим отец Сергий само леко подпийнал. В такова състояние той беше философ и приятел. А го намерихме пиян като касапин в петък вечер.
Държах отворения Требник пред погледа на отеца, но той го разлисти и започна да ручи под нос: „… А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора.“
— Отче — изръмжах му. — Това е за Водосвет. Върнах го пак на необходимата страница, но, затворил очи, той започна да нарежда: „… Който и сега си благоволил да възродиш новопросветения Си раб…“ Имах съмнение, че това пък бяха думи от ритуала за кръщене.
Ние измъчвахме него. Той измъчваше нас.
Тъкмо помислих да предложа да прекратим това взаимно мъчение, отецът направи малко по-осмислено, нетърпеливо движение. Коко и Надя го доближиха. Той постави последователно дясна ръка на двете глави и каза неочаквано разбираемо.
— Во има Отца и Сина — вен-чани сте!
— Отче! — предупредително изръмжа кумът.
Но отец Сергий с все по-укрепващ глас обяви:
— Щом аз ви каз-вам, приети сте в лоното Господ-не като мъж и жена! — Тръсна глава и нареди с усилие: — Оставете едно листче с пас-портните дан-ни, за да ви оформя докумен-та. Когато решите, ще минете да си го вземете. Айде, ауф-видерзеен22
Аз после ще се разбера с шефа! Из-бягвам да говоря с Гос-пода, к-когато съм друанк23…
Ауф-видерзеен казах — на моя отговор-ност!