И пое с тежки, неуверени стъпки към обора. След няколко минути оттам се чу юнашкото му подхъркване. Не издържах и отидох да видя. Едно малко чудо беше станало — беше успял, неизвестно как, да се намести пак върху високата ясла.
Разстлахме одеала под шарената сянка до чешмичката. Надя и кумата бяха взели мерки, хапването и пийването да бъдат като за случая.
Отидох до мазето и донесох от насипания със слама под дамаджана приятно изстудено вино. А за да не вляза в грях с кражба, зарових в сламата три бутилки хубав коняк.
Виното беше магия. Надя и Коко охотно реагираха на „Горчиво!“. И понеже не се ползвахме от благата на цивилизацията, наречени маса и стол, поприлягваха, за да се целунат по-удобно.
Виното беше наистина магия. Като похапнахме, кумът нареди на жена си с нетърпящ възражение глас:
— Дай им онова, мекото одеало! — После се обърна към младоженците: — Ей там, зад обора има хубави, салкъмени сенки. Под тях не се настива даже когато се поразопаковаш.
Коко отначало реагира с леко показно притеснение и започна да се дърпа, но Надя му набута одеалото в ръцете:
— Още от сега ли ще тръгваш да си търсиш извинения? Бракът трябва да се консумира веднага след благослова отгоре… А и няма да ни е за пръв път, я…
Има разни наивници, които твърдят, че жената била свенливо същество…
Скърших око на храбрия милиционер: „Хайде бе, какво се подмотаваш!“ Коко внезапно се ухили, прихвана Надя по-надолу от кръста и я поведе към другия край на двора. Не знам дали чуха последната препоръка на кума:
— Трябва да си полегнете зад оградата! Че иначе става грях…
А ние продължихме с виното. И с някакво, полутеологично обсъждане: би ли било наистина грешно, ако съвокуплението се осъществи върху свещената манастирска земя, отвътре на оградата? От едно време нататък, за удобство, престанахме да използваме думата съвокупление и я заменихме с нейния разбираем синоним. Имаше какво да се съобразява и съпоставя, особено когато пред теб е разстлана богата трапеза, от която не бързаш да ставаш. Та… от една страна, свещената земя си е свещена земя. От друга, Бог е сътворил човека грешен. Както казахме, от една страна, свещената земя си е свещена земя. Ама от друга, Бог вероятно е размислил след изблика на първия си гняв, когато е изритал от рая Адам и Ева. И вече не отказва благослова си както за брака, така и за детесътворението. Тук се отклонихме в приятен коментар около факта, че Ева е поела първа по пътя на грехопадението. Кумата, която до този момент си мълчеше и търпеливо ни слушаше, реагира спокойно на този аргумент, насочен видимо към нея:
— То, ако не сме ние жените да ви отваряме очите…
Както казахме, от една страна…
Така и не успяхме да доразнищим докрай проблема. По едно време кумата ни сръчка да говорим по-тихо. Оказа се, че Коко и Надя са се прибрали, без ние да забележим това. Легнали си под съседната сянка, сгушени един в друг и сладко заспали съня на благословения човек, който се е отчел достойно.
Този праведен сън ни подсказа безсмислието на спора ни. Пък и виното свърши.
Преспахме и ние. Жените приготвиха на отеца нещо за хапване. След кратко колебание го захлупихме под един шиник в обора, до яслата. Привечер москвичът ни понесе обратно към града.
XXVII.
Два дни преди тръгването за Полша трябваше да получа поредното писмо от Барбара, но не го намерих на пощенския рафт. Вероятно тя не виждаше смисъл да продължи да говори чрез лист и химикалка. Краят на омръзналото ни очакване се виждаше вече зад някакви си часове.
Беше ми малко неспокойно. Знаех, че предстоеше да решим основния въпрос — кой при кого? Или да изживеем една хубава седмица, след което да си пожелаем всичко най-хубаво с ясното съзнание, че пътищата ни се разделят…
Обичах тия дълги пътувания с влак. Макар че на края на второто денонощие вече не можеш да си намериш място. Чувстваш се отрапен целия и имаш усещането, че единствената поза, в която не си се извъртял още, е челната стойка.
… През цялото време, каквото и да правех, мислех за предстоящата среща с Барбара.
Рано сутринта се измъкнах от купето. След като се избръснах, отворих прозореца и с удоволствие подложих лице на свежия душ на студения въздух. Струята блъскаше в ушите ми и затова не усетих появяването на майора. Доскорошен военен летец, от няколко месеца той стана шеф на аероклуба.
Не се правеше на непристъпен началник, с него можеше да се говори нормално и затова бързо спечели симпатиите на едни и критиките на други. Ако беше започнал да издига бариери, щеше да бъде добър за другите и неприятен за едните. Не можеш да бъдеш приятел с всички…