Лъвът се съгласил и двамата отишли на сватбата. Когато пристигнали, най-малката дъщеря наредила да отделят една тъмна стая, в която не прониквала никаква светлина. През цялото време лъвът трябвало да стои в нея. Ала между дъските на вратата имало малки цепнатини, които не се забелязвали.
Вечерта след сватбата, когато започнало празненството, навсякъде из къщата запалили свещи. Като ги разнасяли край стаите, един лъч проникнал между цепнатините на вратата на стаята, където бил затворен омагьосаният принц. Щом лъчът проблеснал в тъмнината, принцът се превърнал в гълъб. Когато принцесата влязла и видяла белия гълъб, казала със сълзи на очи:
— Какво ще правим сега? Аз съм виновна за всичко!
Гълъбът отговорил:
— Седем години ще бъда гълъб. Но където и да летя, ще пускам бели перца. Те ще ти показват пътя. Ако ме следваш неотклонно, ще ме спасиш от магията.
И гълъбът отлетял.
Младата принцеса го следвала неотклонно. Вървяла дълго и преминала през много трудности. Най-сетне настъпила седмата година. Принцесата се зарадвала, че мъките й ще свършат. Ала един ден белите перца престанали да падат. Гълъбът изчезнал. Принцесата разпитвала навсякъде, но никой не можал да й каже къде е отлетял гълъбът. Тогава тя отишла при слънцето.
— Слънчице ясно, ти грееш отвисоко и виждаш всичко. Не знаеш ли къде е моят гълъб?
— Не зная — отговорило слънцето. — Не съм виждало твоя гълъб. Но ще ти дам тази кутийка. Отвори я, когато си в опасност.
— Благодаря ти — казала принцесата и отново тръгнала на път.
Отишла при месеца.
— Месечко светлолик, ти светиш отвисоко и виждаш всичко. Не знаеш ли къде е моят гълъб?
— Не зная — отговорил месецът. — Не съм виждал твоя гълъб. Но вземи това яйце. Счупи го, когато се намираш в най-голяма опасност.
— Благодаря ти, месечко — казала принцесата, взела яйцето и продължила пътя си.
Отишла при вятъра.
— Вятърко лекокрил, ти летиш навсякъде. Не си ли виждал моя гълъб?
— Видях го — отговорил вятърът. — Той отлетя към Червеното море. Там отново се превърна в лъв, защото вече изминаха седем години. Ала ден и нощ се бие с една огнена ламя. Тази ламя е омагьосана принцеса.
Принцесата се разплакала и попитала вятъра:
— Как да помогна на лъва, за да победи ламята?
Вятърът отговорил:
— Отиди до Червеното море. Край брега ще видиш дванадесет дървета. Отчупи една пръчка от най-високото дърво и удари с нея ламята. Тогава лъвът ще я победи и отново ще се превърне в човек, а ламята ще се превърне в принцеса. В това време при вас ще долети голяма птица. Качете се на нея, тя ще ви пренесе през морето. А сега вземи този орех — когато достигнете до средата на морето, хвърли го във водата. От него ще израсне високо дърво, на което ще кацне птицата, за да си почине. Иначе няма да успее да ви пренесе през морето. Ако не хвърлиш ореха, птицата ще ви хвърли във водата.
Тръгнала принцесата отново на път. Вървяла дълго и стигнала до Червеното море. Видяла дванадесетте дървета и откъснала една пръчка от най-високото. Ударила с нея ламята и лъвът я победил. В същия миг и той, и ламята приели човешки образ. Щом се освободила от магията, принцесата хванала принца за ръка и скочила заедно с него върху гърба на голямата птица. Тя отлетяла и отнесла двамата надалеч.
Останала сама на брега, девойката горчиво заридала. Ала скоро се съвзела и си казала: „Каквото и да стане, ще намеря любимия си съпруг. Ще тръгна по целия свят, но отново ще го видя и ще го отърва от принцесата.“
Дълго вървяла красивата девойка и накрая стигнала до двореца на принцесата. Там разбрала, че тя иска да се омъжи за нейния съпруг. Затова го държала затворен в двореца и никой не можел да го зърне. С него се срещала само принцесата и стражът, който му носел храна.
Тогава девойката си спомнила за кутийката, която й дало слънцето. Когато я отворила, от нея излязла прекрасна златна рокля. Облякла я и отишла в двореца. Всички придворни ахнали от почуда. Смаяла се и принцесата. Такава прелестна рокля не били виждали никъде. Принцесата решила да купи роклята и да я облече на сватбата. Повикала настрани девойката и й рекла:
— Продай ми роклята си. Трябва ми за сватбата. Ще ти дам пари колкото поискаш.
— Ще ти я продам — отговорила красивата девойка, — но не искам пари за нея.
— Ще ти дам каквото пожелаеш — казала принцесата. — Кажи какво искаш.
— Искам да ме пуснеш за един час при твоя годеник, за да поговоря с него.
Отначало принцесата не се съгласила, но роклята толкова й харесвала, че отстъпила. Накарала обаче стражът да даде на принца упойно питие.
Когато девойката влязла при любимия си принц, той спял дълбок сън. Тя седнала до него и започнала да му говори: