Но какво все пак представляват тези онтогенини? Те упражняват своето влияние върху генетичния апарат и в строго определени моменти и по специфичен начин въздействуват върху хромозомните дезоксирибонуклеинова и рибонуклеинова киселина. Въз основа на своя 16-годишен труд ученият е успял да създаде т.нар. онтогенинограма — своеобразна таблица, в която е посочено кой онтогенин в коя минута (засега само до стотния час!) от зародишното развитие и в коя част от зародиша какви промени предизвиква. Не е ли това една решителна крачка към бъдещето, когато ще можем да създаваме организми с желан пол, ще се изменят злокачествено увредените клетки и т.н.? Разбира се, всичко това са само мечти, но постигнатото не е малко — един българин бе изпреварил Шпигелман по отношение на „основната догма“ в биологията — включването на рибонуклеиновата киселина като матрица на дезоксирибонуклеиновата киселина.
Ученият е старши научният сътрудник от Висшия военномедицински институт в София и преподавател по биохимия на развитието в Софийския държавен университет д-р Георги Русев.
Нарочно не се спирам на неговите многобройни публикации в най-авторитетните световни научни списания, участията му в конгреси, цитирането му от страна на всепризнати авторитети. Не зная обаче дали някой у нас го цитира. Защото д-р Русев е скромен човек, както всички онези, които оставят следи в науката, следи, по които се движи човешкият прогрес. Такива хора, за разлика от празнодумците, са за уважение, въпреки мълчанието им. Защото нашата наука има нужда от такива хора, които могат да я изведат на кръстопътя на световните открития!…
Горния очерк публикувах във вестник „Народна младеж“. Посрещна се с интерес. Това бе през лятото на 1970 година. И аз (тогава работех във Висшия военномедицински институт) като всички останали заминах на почивка. Един прекрасен ден пристигна настръхнала телефонограма. Прекратява ми се отпуската, веднага да се върна в София, за да дам обяснения за публикувания очерк. Какво се беше случило? Тогавашното ръководство на ВВМИ е лицето на доцент Ат. Хаджиниколов (временно изпълняващ длъжността началник) не само не знае нищо за опитите и постиженията на д-р Русев, не само не му осигурява истински условия за работа, но не може да се помири с мисълта, че за него се пише във вестник. И от кого? От друг служител на института. Да се прекъсне отпуската на писача и да бъде наказан, а на фантаста, който се осмелява да твърди противно на общоприетото, да му се „свият сармите“.
Разбира се, в „Народна младеж“ не се изплашиха. Ето част от официалното писмо, което получи ръководството на ВВМИ:
„Редакцията на вестник «Народна младеж» не е съгласна с възраженията, съдържащи се в писмото на полк. доц. Хаджиниколов и в изложението на ръководството на ВВМИ. Редакцията на вестника смята, че изпълнява стриктно постановленията на партията и правителството за популяризиране успехите на българската наука и довеждането им до знанието на обикновените трудови хора. Нещо повече. Ние сме радостни, че успяхме за първи път да съобщим за откритията на д-р Русев. Ние смятаме, че в дните, когато западният печат гърми и рекламира откритията на д-р Шпигелман, вестник «Народна младеж» съобщи пред световната и нашата общественост, че в социалистическа България социалистически учен е изпреварил д-р Шпигелман и има открития на световно ниво. Ето защо ние оставаме крайно изненадани от писмото на полк. доц. Хаджиниколов и от изложението на ръководството на ВВМИ, което би трябвало да се гордее, че има в института такъв учен като д-р Русев… Ние не можем да удовлетворим молбата ви за отпечатване в нашия вестник на вашето становище-отговор, тъй като не съществуват сериозни основания за това!“
Оттогава д-р Русев не разказва за своите опити. И затова аз не мога да отговоря на въпроса какво стана по-нататък с онтогенините. Не случайно председателят на БАН акад. Ангел Балевски каза веднъж, че пътят към откритията съвпада с пътя към инфаркта…
1970 г.
Главното е да обичаш своята работа
А той наистина я обича. Може би защото тя е твърде различна от работата на другите — да оперира човешките сърца.
С професор Генчо Кръстанов се познавам отдавна. Първия материал за неговата благородна дейност публикувах на 2 септември 1963 година. Впрочем, ако трябва да се пише биография на сърдечната хирургия у нас, мисля, че мога да претендирам да бъда един от биографите й…